* * * * *

 

Завидил бих на младостта ти,

но завистта е лош порок,

на чара, красотата, сладостта ти,

но туй са дарове, със срок,

що бързо, бързо отминава,

на времето с безмилостния ход

и само споменът остава,

за нявгашният им възход.

Тез дарове природата ти дава,

за кратко, само в младостта

и бързо после ги предава,

на поколението, след това.

Така че помисли над туй добре,

тез дарове да предадеш на своето дете.

           29.04.2011 г..

Сърце и разум - II

Гласът ти липсва ми безкрайно,

усмивката, очите ти, лицето

и нищо тук, не е случайно,

че скрити, надълбоко, във сърцето,

напук на разума практичен,

са чувствата, към теб, и ето,

отново влизат в спор критичен,

в неравна битка, при което,

сърцето чувствата излага,

подобно ангели, във светлина обвити,

а разумът пък доводи налага

и вади тайни козове, дълбоко скрити.

А спора,как да разреша, не знам,

на разума или на чувствата да се отдам.

           27.04.2011 г..

Отговор на загадката ! ! !

       
          Не предполагах, че моята "Кулинарна загадка", ще предизвика такъв интерес! Но това е факт. :)  И за да не ви "изнервям" повече, ще разбуля тайната. 
         Такааааааа - снимките наистина не даваха много добра представа за цвета, понеже са правени на изкуствена светлина. Формата също беше подвеждаща, но ви дадох джокер - "Совите не са това което са!" . Иначе казано, не е очевидното - не е това което изглежда.
         Габи предположи, че е кекс само с белтъци. Елена заложи на солен кейк със сирене и извара. Светлето направи анализ на наличната информация и заложи на чийз кейк с купени яйца. Ел повелително заяви - " ТОВА е нещо, което аз ще изям!" и си приготви айрян. Милена взе да уговаря Ел, да и остави мъничко, та да има мезе за бирата и се размечта за кашкавал, поразтопен при печенето на това Нещо. Илиана - нали си е фен на тестените неща, започна да изброява и позна една от съставките - "нещо с мая",  но реши, че "не ми прилича на такова...". Диандра беше права, че солените кексове не бухват така, но също позна една от съставките - "тесто с някакви зеленини вътре". В крайна сметка заложи на сладкиш. И на финала - Траяна, която заложи на солено - сладък кекс, но направи още едно предположение - " прилича на хляб от кексова форма."

         И имаме победител, разрешил 

      "Кулинарната загадка" ! ! ! 

         Но преди това, ето липсващите срезове .

Кулинарна загадка ! ! !

      
              Снощи си направих "нещо", което малко попрегорих, но ..... като изрязах изгорялото резултата беше отличен. А днес ми щукна, вместо да поствам, какво съм бъркал, да взема да ви задам една "Кулинарна загадка". Ха сега де!  ;)  
        Ето за какво ще ви питам:

          
          Че е с брашно - с брашно е, че е печено - печено е , ама какво е - сладко ли е, солено ли е, или е нещо друго ?

          Ето това ви питам - Какво е туй нещо ? 

          И за да добиете по-добра представа, ето още две снимки.

Сърце и разум

Умът ми, все за теб напомня,

дори да си далеч от мен,

любимите черти – припомня

и ме държи във техен плен.

На твоите очи, със поглед топъл,

усмивка нежна, върху устните прекрасни,

дори от ангелите ще изтръгнат вопъл,

ще ги направят те, на теб, подвластни.

А тялото – изваяно, красиво,

със меки и изящни форми,

желание разгаря – страстно, диво,

по дяволите да запратя всички норми,

които разумът ми днес налага,

ала сърцето в сметката не слага.

           26.04.2011 г..

За тялото и душата

    

               Ами да започвам от тялото, иначе казано - храна.
Днес ще ви предложа нещо лесно и вкусно - картофи ала "каквото-има-в-хладилника" и кексчета с тиква и грейпфрут. А за душата ще се погрижим след малко. Та да се върнем на тялото, т.е. стомаха.
        Бях решил, че  ще си направя картофи на фурна и като погледнах в хладилника видях, че има разни млечни произведения, кое забравено, кое започнато, кое на свършване и се получи това. 

             Какво ви трябва за картофите :

Омагьосване

 Снимки - интернет 
P.S. За по-голям размер, кликнете върху картинката :)

Настроение и украса

          
             В първия ден на "Великата седмица" малко Великденска украса за добро настроение.
        

        На гости ми е Белия Великденски Заек...

        Компания му прави Великденското Пиле...

Генерална репетиция

    

              Сам съм си виновен. Хем знам, че козуначеното тесто иска мнооооооооооооого време да втасва и ей на - цял ден се размотавах и чак към пет следобед започнах да го правя. Ама и музата ми е виновна, до някъде, все привечер ме посещава и вдъхновява. :))) Та сега, докато се пече последната тава, седнах да понапиша туй - онуй, какви съм ги сътворил в кухнята.
        От няколко дена ми влезе една муха в главата - да пробвам да направя козуначени кифлички. Порових се из блоговете и ми хареса една рецепта при Илиана, с много яйца. :)))  Като дете, бях попаднал на рецепта за козунак, в една стара готварска книга, в която думите бяха с "ъ"-та накрая. Единственото, което си спомням от рецептата е - 40 яйца ..... Другото ми се губи, но това много ме впечатли. Сещате се за количеството на останалите продукти. :))) Така че, не е чудно защо си избрах рецепта с много яйца. 
         Козунака вече е опечен ( само за протокола, часа е 1.30 АМ, т.е. посред нощ), така че да си дойдем на думата. 

         

        Козуначени кифлички и козунак 

Трицветна шаренийка !

             
        Ха сега де? Защо трицветна шаренийка? Ей сега ще ви кажа. Ами защото си направих трицветен хляб с три вида брашно!!!  
        Идеята за трите цвята е от Димитрана и нейната шарена пита, която се оказа много вкусна, а останалото си е моя рецепта. 
         От доста време сам си правя хляб и много рядко си купувам готов. Правя го почти по една и съща рецепта, като само експериментирам с различни брашна и добавки ( сещайте се - подправки ). 
          Ето го и последният ми експеримент.

      

Облаци, вятър и слънце !

146.

Започва седмицата бавно и унило,

със облачно, намръщено небе,

а слънцето, лицето си е скрило,

подобно на разсърдено дете.

Дали наказва ни или събира сили,

да грейне с блясък чист, неповторим,

да ни зарадва, да не сме унили,

мечтите си, на глас, да изразим.

Но вятър хладен облаците гони,

подкарва ги в неспирен бяг

и цветовете, от дърветата, той рони,

посипват се като априлски сняг.

Ала прокрадне ли се, между облаците, лъч,

отвред се чува, ведра, птича глъч.

           11.04.2011 г.

147.

Днес слънцето напомни, че е Пролет,

макар и вятърът да беше зимен,

понесъл облаците в полет,

танцуващи, пак, своя танц интимен.

Приемат форми най-чудати,

що в старите поеми са възпени,

ту птици, ту пък приказни палати,

ту змейове – във древността родени.

А слънцето с позлата ги покрива

и светлосенки върху тях играят,

създават красота тъй истинска и жива,

че кара хората отново да мечтаят,

да се завърнат в детството щастливо,

във времето, отминало немилозливо.

           11.04.2011 г.

     П.П.  Тези бяха за вчера, но то си личи от датите.  :))

Зелника на баба

       

        Май ми стана навик, в неделя да ви "гощавам" с баница.  Ами няма да правя изключение и затова направо да почвам!
        Ваканцията свърши и моето безценно съкровище от утре е на училище, та за уикенда пак бях при мама, за да си го прибера. Сигурно се сещате какво си заформихме  - баница естествено! Но този път успях да взема пропорциите ( така де, да попремеря продуктите ). Така че ще си спазя обещанието, да получите рецептата за зелника с лапад. 
         Но този път помолих мама да направим зелника, така както го правеше баба ( нейната майка ), иначе казано - със препечени кори. Ето го и резултата .

 

Поетите и Луната !

Навън, самотно, пак луната свети

и бавно,бавно движи се в нощта,

това е времето на самоуките поети,

да пишат стихове на белите листа.

Тя вдъхновява ги и ги омайва,

със свойта нежна, бледа светлина.

За тях вълшебство е и тайна,

как се подреждат чудните слова.

И върху листите редят се думи

изписани със почерк нечетлив,

неравен, като горски друми,

ту нашироко, ту пък пестелив.

Ала загадка неразкрита е това,

как в стиховете се подреждат тез слова.

           07.04.2011 г.

Арабска приказка

        

        Тъмно като арабска нощ, с упойващия аромат на канела и орехи, сочно като топяща се в устата ябълка! Носещо уханието на изтока и сладостта на споделените желания!  Омайно като приказките на Шехерезада!

                   

Арабско реване!

Голямото точене или....

              

         Учениците са във ваканция, та аз заведох моето съкровище при баба му и дядо му, които живеят в едно малко градче. Почти бяхме пристигнали, вече се стъмняваше и видях нещо красиво. Просто не устоях и спрях да го снимам.

        
              А после всичко започна като на шега. Влизайки в къщи, какво да видя - една чанта с лапад. Просто ми светнаха очите. Откога чакам да стане лапада, та да си отям със зелник, щото по нашия край зелника е със зелено ( сещайте се - с лапад и други зелентии ), а другото е баница със зеле ( но такава почти не се прави ).