Размисли......с обяснение

       


         Милена ме накара да се замисля, че май впечатлението което оставям, е на един самотен и песимистично настроен човек. Нищо подобно. Тези които ме познават, знаят че съм непоправим оптимист. Но човек изпада и в дупки, ями, ровове, пропасти, бездни........
         Всеки минава през лоши моменти, но такъв е животът. Макар че напоследък не ми върви особенно, твърдо вярвам че рано или късно съдбата ще ми се усмихне. А дотогава - каквото сабя покаже и продължавам да се усмихвам.
        А ето и продължението от вчера:

  

103.

Какво страдание е? – да отидеш в Ада;

Какво е щастие? – подарък е от Рая;

Какво е мъка? – тя от Дявола се пада;

Какво е радост? – тя е Ангелска омая;

Как от страданието ти да се избавиш?

Как щастието си при теб да задържиш?

Как мъката сега ти да забравиш?

Как радостта си ти да умножиш?

Кога страданието ще изчезне?

Кога на щастието път ще стори?

Кога и мъката навънка ще излезне?

Кога на радостта вратата ще отвори?

Какво и Как – от памтивека питаме се ние;

Кога – туй всеки сам ще трябва да открие.

                                                                                                29.11.2010 г.

Размисли

102.

Като дърво самотно , всред полето,

обрулено от дъждове и ветрове,

застанало между земята и небето,

ориентир за хора и за зверове.

Като скала самотна във морето,

където птиците за отдих спират,

стои през вековете, там където

и занапред, те пак ще я намират.

Като звезда самотна във безкрая,

хилядолетия блестяла там,

разпръсква светлина, ала накрая,

изгаря тя във своя огнен плам.

Така и ние, раждаме се в самота,

и пак сами посрещаме смъртта.

           25.11.2010 г.

 

"И нека бъде светлина!"

        


           И каза Бог :" И нека бъде светлина! " .

  

      Много ми харесва светлината на свещите, още повече, когато сам съм си ги отлял. Да, тези са мои произведения и няма да ги намерите в магазина.
      Ето това е другата ми "страст" - да си правя разноцветни свещи. 
      Снимките не са за каталог, но и аз не съм професионален фотограф. 
      Приятна и романтична съботна вечер на свещи, с чаша хубаво вино за настроение.

Спомен за лятото...

31.

Високо в лятното небе безбрежно,

щом слънцето се възкачи,

от трона свой, съвсем небрежно,

разпраща вредом огнени лъчи.

Запалват те огньове на земята

и в хорските души – без жал.

Изпепеляват вред горите и полята,

сърцата ни пробождат със кинжал.

И страстно молим се сред тоз пожар,

за малко дъжд и миг прохлада,

ала не чува ни, там горе огнения цар

и ни изгаря той на тази клада.

Ала щом дойде зимата – кралица снежна,

ний търсим неговата топлина – желана, нежна.

          30.07.2010 г. 

Кой е виновен?

             Провокирано от Цвети .

12.

Останахме със теб приятели добри,

макар и нявга влюбени да бяхме,

преди време, но мисля си,сега дори

по-близки сме и някак си успяхме,

да съхраним добрите чувства в нас

един към друг. А сякаш вчера беше,

когато гледахме се двама във захлас,

отдадени на любовта, що в нас гореше.

Но някак неусетно и полека изгубихме се,

нейде там по пътя, а наште чувства,

времето неспирно, надалеч отнесе

и таз любов във нас, уви, отсъства.

Сега добро приятелство ни свързва

и доживот, детето наше ни обвързва.

           23.04.2010 г.

13.

В таз тъмна доба, в този късен час,

когато сам оставам в тази къща,

усещам празнота, а споменът за нас

нахлува в мислите ми и назад ме връща.

Във времето отминало, тъй безвъзвратно,

когато заедно ний бяхме с любовта

и струва ми се крайно непонятно,

какво се случи и обърка се света.

Във този свят, във който ний живяхме,

изпълнен с обич, страст и жар,

но мина времето и изгоряхме,

на чувствата във силния пожар.

Такива мисли вечер в мен напират,

а отговорите, уви , не се намират.

26.04.2010 г.