За кой ли път ?

                 "За кой ли път - един ли, сто ли? " - както се пееше в една песен, та и моята работа. Започвам нещо и някъде по пътя става грешка. Накрая се получава нещо друго, но не и това което съм искал! :) 
           Та ето за какво говоря. Започнах да правя торта за Великден, с ясната идея да я оформя като яйце. До тук добре. И друг път съм правил с такава форма и ставаше много ефектна. Да ама нещо като реши, че няма да стане и това е. Блатовете станаха чудесни и забърках крема. Дали защото беше топло или нещо го обърках, нямам идея, но крема уж беше стегнат и гъст, обаче като започнах да нареждам блатовете един върху друг и се започна едно втечняване и пързаляне - не е истина!  Аз ги подпирам отляво, те тръгват надясно. След 5-10 минути неравна борба се отказах и в крайна сметка тортата придоби ей този вид.

            Отщя ми се да я доукрасявам, та затуй изглежда "гола".    Но

Размер XXXXL

                            Много обичам картофени кюфтета, но никога не съм правил. Ами що да се "мъча" като има кой да ми направи! :D    Нали я знаете приказката за циганина и машата - що да си гори ръцете като си има маша. Та и моята е малко такава. :D
              Да де, ама ми се доядоха. А като я няма подръка "машата", запретнах ръкави ( по-точно си облякох "потника с мускулите" ) и се захванах. А резултата е ето това

Крали Марковско картофено кюфте!

             
              Някой ще каже - "Що пък Крали Марковско?" . Ами защото

Répéter, s'il vous plaît !

             Разни вкусотии, правени по ваши рецепти!!! 
             Естествено с тук-там нещо променено. :)))  Я някоя съставка, я нещо в оформлението. Ами то иначе няма да съм аз! :D
             Започваме с  една питка.

             Познахте ли я ?   Да, това е "Шарената пита" на Димитрана! Е, малко не можах да докарам фасона, но на вкус стана чудесна. 

             Следва нещо което много обичам - патладжани!

Ва/леж/ер/нО

                   

           Вали, вали, валииии.....
           Вече няколко часа. 
           Тихо и кротко.
           Небето е сиво и няма изгледи дъждът скоро да спре. Какво да се прави - време. 
          Сега е момента да се отдадем на нещо приятно и ЛежернО.  Като например да си направим един вкусен сладкиш. 

Маслен кекс с кафе 

          Става бързо, лесно и е вкусен, а ето и какво ви трябва:

Трите сиви рибки

       
            Имах си три сиви рибки.  

        Почистени и замразени. Не какви да е а Ципура. Едни такива гърбати и зъбати.

         Порових се из голямата книга наречена Интернет и си харесах една рецепта.

Меденките на Гери

        Напоследък нещо ме е хванала липсата, но това си има доста добро оправдание. :))) Ще ви го кажа, но ... друг път! :))) 
        А сега да си дойдем на думата, демек на едни вкуснички, мънички хапчици. 
        Отдавна не бях ги правил но като видях "Чая" на Ивейн и се присетих  за тях. Рецептата я имам от една колежка , та и затова в тефтера са записани като 

Меденките на Гери!

         Ето и самата рецепта , която леко промених, защото едната от съставките вече не се намира по магазините, но това не се

Оппаааа.....Грешка!

    
         За кой ли път?    Бързам. За къде и аз не знам.            Останали са черешите от един компот, сокът на който е изпит заедно с обяда. Отварям сладкарската книга за да видя рецептата на пая с вишни, но ..... вместо това зачитам друга рецепта. Нали правя този сладкиш само с пресни череши , т.е. веднъж годишно, та от бързане обърках рецептите. :)))  Забърквам сместа и нещо не е както го помня. Поглеждам рецептата и ми просветва - ама това не е пай с вишни!!!  Оппааа..... Грешка!  Станалото, станало - действам нататъка  и само се надявам да се получи както трябва. :)))
          Та така вместо пай с вишни взех, че направих 

Черешова пита

         Е, няма да си кривя душата - стана вкусно. Ама то и няма как да не стане.

Защо не...

        Може ли да се комбинират неща наглед несъвместими?  Защо не?  Нещо което по презумция свързвам с месо и обезателно с червеникав цвят. А не може ли да е жълто, постно и вкусно?
        Въпроси, въпроси, въпроси.
        Защо не....Е, оказа се, че може!


        "Нещото" е странна (за мен или поне така си мислех ) комбинация от кисело зеле, картофи, ориз и праз. Да, но се получи неочаквано вкусно.
        Това беше поредният ми експеримент. Даже нямах идея как да го кръстя. Много дълго ще се получи ако е с продуктите и затова го нарека ето така:

Постна картофена сърма 

          Идеята за картофите я чопнах от "Бон апети". Другото си беше моя измишльотина.

Баница , тутманик или ....

        

         - Татеее, ще ми направиш ли милинки? 
Като чуете това, придружено с един миличък поглед и една подкупваща усмивка, как ще реагирате, а? 
        За вас не знам, но аз се захванах . Макар че съм правил само веднъж и не станаха както ми се искаше, обаче как да не угодиш на съкровището - можеш не можеш - правиш.
        Набързо си припомних рецептата на мама ( с леки вариации, разбира се), запретнах ръкави, включих и съкровището в "плескането" и накрая се получи ей това:

         На вид станаха, като калдъръма в стария град, но на вкус - ги

Проба, проба - 1, 2, тиква....

       
        Така и така съм подхванал с импровизациите, защо да не пробвам и нещо сладичко! :)))   Имам си печена тиква, на вълна кексчета съм, а и ми подариха едно бурканче мед със стафиди и почти се издадох, но така или иначе ще си кажа какво забърках. Ами ето това:

Тиквени кексчета с мед и стафиди

         Беше си абсолютен експеримент, но се оказа успешен ( поне за

Солена изненада

        
         Прибрах се от работа с идеята да си спретна нещо соленичко и вкусничко. ;)  Дотук добре, но не ми се ровеше да търся точната рецепта, та реших да импровизирам. И нали в последно време почти всички нещица ги правя на кексчета , та и сега не направих изключение! :)))
        Както казвам напоследък ( а и не само ) - импровизация му е майката.  Особено що се отнася до готвенето. И този път експериментално импровизирах, но поне премерих продуктите, та да мога да напиша рецептата. :)))
        Ето че пак се отплеснах в обяснения, ама такъв съм си! ;)  Та да си дойдем на думата - солената изненада :

Пълнозърнести солени кексчета с изненада

     Изненадата в случая е - пържени тиквички ( от фризера ). ;)

Почти зимно

        Днешното мрачно време направо си го докарва на зима, особено след вчерашния слънчев ден. Ама какво да се прави - такъв си е сезона  - почти зима. И понеже вън е студ, реших да си спретна нещо вкусно, "мазничко" и питателно. Поразрових се из готварския си тефтер и попаднах на рецепта за която нямам спомен от къде съм я записал , нито помня да съм я пробвал някога. Прочитам съставките - звучи вкусно и апетитно. Точно за момента.
        Няма да ви тормозя повече!  Ей това е нещото :

Свинско с пикантен доматен сос

         А ето и какво ви е необходимо:

Пъстърва "почти по нашенски"

       

        Трети месец ( 99  дни, за да съм безкрайно точен ) все не намирам време и повод, да се похваля какъв страхотен подарък получих. На това какво му се вика, а кажете?  ;)  Но дойде най-накрая времето да се изфукам! :)))) 
         Тадамммм ( барабани, фанфари ) !  Оркестъра свири туш!  И на сцената ( на масата ) се появява 

Пъстърва в тесто!

         Неееееее, подаръка не е рибата! :))))  Подаръка е ето това

 

         За да ви го представя ми беше необходима риба. :)))    А защо ли -

Хо(с)тел "Отпускарски"

        

        От три дни се каня да седна и да опиша каква чудна отпуска имах! :)))  Е, най-накрая намерих време! ;) 
        Всичко започна преди 13 дни ( отново любимото ми число ) с едно пътуване до София и по-точно до тук,

за да посрещна една близка приятелка - испанската магьосница (долитаща от Испания )  и нейната сестра ( прелитаща от Холандия ) . Понеже както каза Змеицата , са и забранили да лети на " собствен ход" , ( същото правило важи и за метлите ), така и на моята "посестрима" и се наложи да ползва "обществения транспорт" (самолетче) . От летището ги откарах в родната им къща ( в едно село до Пловдив) , където ги очакваха техните родители и двете щерки ( който бяха долетели от Испания  две седмици по-рано) .
  

Вечеря и закуска

       
 
         Снощи, жега не жега, се завъртях из кухнята. Имах няколко патладжана и тиквички, та се чудех как да си ги приготвя, ама да не се мотам с пържене, задушаване и тем подобни "приятни" занимания около котлона. Порових тук там и попаднах на една рецепта при Илиана. Прочетох я и хайде в кухнята - ще импровизирам! :)))  Докато приготвях нещата, взех че си замесих и хляб, че и той ми беше на свършване, а за да е пълна програмата - с наличните кайсии си спретнах едни сладко-кисели кексчета. :)))  Така де - тъй и тъй печката е загряла, що да не си спретна и десерт ( че и закуска ) !  ;)
        Като ударих чертата - за два часа печене се сдобих с  хляб, вечеря

и десерт ( сещайте се и закуска ).

    

ОооранжевооО

        

        Като слънцето, като плодовете от които си направих десерт! Днес съм на вълна кайсии ! :)))   И понеже ги обичам във всякакъв вид - реших да си спретна един лесен и вкусен 
        

 Кайсиев мус

          Бърз, лесен и много вкусен ( за мен , поне ) десерт!

Бял боб, зелева салата и хляб

             

        Спокойно, дишайте дълбоко - рецептата е само една и то лесна! :)))  Няма да ви мъча с три рецепти, само ще ви зани(О)мая с тази за

Содена питка "под капак"

        


          Наскоро изрових една съдинка, за която не съм съвсем сигурен от какъв материал е отлята. Някаква смес от чугун и алуминий ще да е, защото звучи като чугунена, но е лека като алуминиева. ;)  Със сигурност не е нито един от двата в чист вид. Само знам, че е "Сделано в СССР".   :)))  Както и да е - свърши ми много добра работа.
        Напоследък нали си падам по експериментите, пък и трябва да разбера - кое и как може да се приготвя във халогенната фурна, та така се получи  

Содена питка "под капак" ! 

             Дояде ми се содената питка на мама и взех че си я спретнах. 

Кулинарна загадка ! ! !

      
              Снощи си направих "нещо", което малко попрегорих, но ..... като изрязах изгорялото резултата беше отличен. А днес ми щукна, вместо да поствам, какво съм бъркал, да взема да ви задам една "Кулинарна загадка". Ха сега де!  ;)  
        Ето за какво ще ви питам:

          
          Че е с брашно - с брашно е, че е печено - печено е , ама какво е - сладко ли е, солено ли е, или е нещо друго ?

          Ето това ви питам - Какво е туй нещо ? 

          И за да добиете по-добра представа, ето още две снимки.

Генерална репетиция

    

              Сам съм си виновен. Хем знам, че козуначеното тесто иска мнооооооооооооого време да втасва и ей на - цял ден се размотавах и чак към пет следобед започнах да го правя. Ама и музата ми е виновна, до някъде, все привечер ме посещава и вдъхновява. :))) Та сега, докато се пече последната тава, седнах да понапиша туй - онуй, какви съм ги сътворил в кухнята.
        От няколко дена ми влезе една муха в главата - да пробвам да направя козуначени кифлички. Порових се из блоговете и ми хареса една рецепта при Илиана, с много яйца. :)))  Като дете, бях попаднал на рецепта за козунак, в една стара готварска книга, в която думите бяха с "ъ"-та накрая. Единственото, което си спомням от рецептата е - 40 яйца ..... Другото ми се губи, но това много ме впечатли. Сещате се за количеството на останалите продукти. :))) Така че, не е чудно защо си избрах рецепта с много яйца. 
         Козунака вече е опечен ( само за протокола, часа е 1.30 АМ, т.е. посред нощ), така че да си дойдем на думата. 

         

        Козуначени кифлички и козунак