Първолашко !

Азбуката почва с А;

Буква Б е след това;

Влакът с В напред поема;

Гара с Г го там приема;

Дъб със Д корона вдига;

Ежко с Е до него стига;

Жаба с Ж сега подскача;

Зебра с З не се докача;

Искър пише се със И;

Йовчо с Й пък се весели;

Кон със К в галоп полита;

Лястовицата със Л далеч отлита;

Мечката зад М ръмжи;

Невестулка върху Н лежи;

Охлюв бавничко пълзи по О-то;

Прасчо с П, почесва си ухото;

Риба в езерото Р достига;

Слон с хобота С повдига;

Точка с Т накрая се прозява;

Утро с У навън изгрява;

Феята от Ф след туй запява;

Храстът с Х позеленява;

Царят върху Ц корона слага;

Чаплата за Ч-то днес залага;

Шапката на Ш остава;

Щъркел върху Щ застава;

Ъглите на Ъ-то да брои;

гЬол зад Ь пък стои;

Юнга с Ю се пише знам;

Ято с Я полита там.

                                                                                    20.11.2010 г.

         Честит първи учебен ден на всички ученици, родители и на всички учители! 
          Желая Ви една успешна и ползотворна учебна година!

Размер XXXXL

                            Много обичам картофени кюфтета, но никога не съм правил. Ами що да се "мъча" като има кой да ми направи! :D    Нали я знаете приказката за циганина и машата - що да си гори ръцете като си има маша. Та и моята е малко такава. :D
              Да де, ама ми се доядоха. А като я няма подръка "машата", запретнах ръкави ( по-точно си облякох "потника с мускулите" ) и се захванах. А резултата е ето това

Крали Марковско картофено кюфте!

             
              Някой ще каже - "Що пък Крали Марковско?" . Ами защото

Creo En Ti

                            
 

 Харесах я отдавна! Дори преди да разбера за какво се пее!  Сега вече знам и я харесвам още повече!
Това е!!!

Répéter, s'il vous plaît !

             Разни вкусотии, правени по ваши рецепти!!! 
             Естествено с тук-там нещо променено. :)))  Я някоя съставка, я нещо в оформлението. Ами то иначе няма да съм аз! :D
             Започваме с  една питка.

             Познахте ли я ?   Да, това е "Шарената пита" на Димитрана! Е, малко не можах да докарам фасона, но на вкус стана чудесна. 

             Следва нещо което много обичам - патладжани!

На ваятеля

                "Ерос и Психея"                                        Снимка Интернет

От камък мъртъв, сам, живот до сториш,

със двете си ръце да го изваеш

и към безсмъртието, път да си отвориш,

ала дали така е – да нехаеш.

Живот да вдъхнеш на скала студена,

със топлина човешка ти да я дариш,

във статуя да бъде променена,

мигът тъй кратък, в нея ти да уловиш.

Да сътвориш живота върху камък,

застинал тъй за вечни времена

и в него да гори нетленен пламък,

да бъде вечна тази красота.

От къс скала, живот да сътвориш,

                за туй душата си е нужно да дариш.

                                            04.08.2012 г. 

                           "Лаокоон и синовете му"                         Снимка Интернет

От втория опит

         Не всичко се получава от първия път, колкото и да ни се иска. За да не прави изключение от правилото и при тази торта втория опит беше по-успешен. :)
          Да си призная, никога не бях правил крем-карамел, въпреки че много го обичам, но да е жива и здрава мама, тя го прави. А като има кой да ти го направи, що да се "трепеш". :)  Та така. Но...... Винаги има едно "НО". В случая беше една дама, която много обича торта с крем-карамел, та ми се "наложи" да спретна една. Това беше първия път, когато правих крем-карамел и то за торта. Нямах си идея каква трябва да е рецептата, та се порових из блоговете и сайтовете. Намерих си няколко  варианта - при Габи, при Зиче, при Candy, при Яна и накрая си харесах този. Но няма да съм аз, ако не променя нещо. Първият път я направих по рецептата, но не знам аз ли нещо сбърках или що, обаче крем-карамела стана много мек и се разпадаше при опит да бъде сервиран в чинийка, Блата се оказа доста дебел и така нататък, и така нататък......
С една дума - неуспех. Изяде се за отрицателно време, но..... Абе не може то така, някакъв си крем-карамел да ми се опре. :) 
           И след няколко дена - втори опит.

Торта Крем-карамел! 

 

           Този път тортата стана по-добре, но с променена рецепта.

Размисли по зазоряване

Все бързаме, все времето не стига,

забравили най-важното в живота,

ала безмилостно съдбата ни настига

и разпва ни на нашата голгота.

Все бързаме, напреде устремени,

обграждаме се с вещи скъпи,

ала все пак ще паднем победени,

щом зимата в живота ни пристъпи.

Все бързаме, дори когато,

за отдих трябва да поспрем,

ала какво от туй, че вън е лято,

почивка няма ний да си дадем.

Все бързаме, но горко ще се каем,

ако навреме туй не осъзнаем.

01.08.2012 г.

07,30 часа

Тахан, мед и още нещо....

                  Дояде ми се "Баба гануш" и реших да си направя. Като стигнах до тахана се сетих за един друг десерт. Малко преди това бях видял лимоновия кекс на Ева и понеже ми беше свършило сладичкото, та се чудех какво да си забъркам и хоп - през главата ми прелетя една недооформена идея. В крайна сметка се получи кекс, но без захар и мляко, почти вегетариански, ако изключим яйцата. :)))

 Таханов кекс с мед

            А ето и какво ви трябва, ако решите да го пробвате.

Пениш се не пениш, ке станеш!!!

            Когато искаш нещо да стане както трябва. Когато правиш нещо с точната идея и за точно определен повод. Е точно тогава, по "законите на всеобщата гадост", все нещо се прецаква. 

           Не знам как е при вас, но при мен все така става. Ето и поредния пример в потвърждение на това.  Добре, че накрая се получи "приличен" резултат, та спасихме положението! :D

          Та да си дойдем на думата.  И така, преди два дена, една моя близка имаше рожден ден и ме помоли да направя тутманик, за да почерпи колегите си. До тук добре, обаче.......  Следва  

" Отмъщението на Тут-К- маника"! 

           Ето и необходимите продукти.

Summertime

                                                                               Снимката е на Дора Апостолова

Лятна нощ се спуска над града,

с полъх топъл и уханен,

с аромат на хиляди цветя,

разцъфтели в някой кът незнаен.

В облаците залеза изтлява,

сгушил се в прегръдката им нежна

и затихва птичата гълчава,

и потапяме се във нощта безбрежна.

В пазвите си тя ни приютява,

за любов ни кара да мечтаем,

с цялата си нежност ни дарява

и превръща този миг в безкраен.

А нощта, щом с нежност ни обвие,

то покой, там всеки ще открие.

17. 07.2012 г.

22,30 часа

Едно налице, две наопаки!

        

         Ей сега някой ще каже, че не е време за плетки в тая жега и.......  ами ще е прав! :))) 
        Да де, ама няма да ви тормозя с плетки , английски ластици и тям подобни. То и без друго не ги отбирам. :)))  Ама отбирам (преди доста време беше , но лесно не се забравя) от нещо друго свързано с плетене. 

   

На Петровден с хоро

            Както бях споменал в една публикация, ходя на народни танци във фолклорно студио"Пълдин". Е, вчера се включихме в поредното надиграване- "На Петровден с хоро". То беше в с. Ягодово, което е почти квартал на Пловдив. Аз участвам за първи път там, но колегите са били и предни години. 
        Надиграването се организира по повод празника на селото - Петровден и е част от тридневните тържества. Как звучи само, като в приказките - " Три дни яли, пили и се веселили!!!" . :)))  На шега, на майтап, но си беше нещо такова. Имаше си и скара бира, имаше и атракции 

Вярната рецепта

              Е, този път "грешката" е вярна! :))) Това е рецептата дето си я правя. Нищо, че в оригинал е с вишни и с череши става чудесна. Този път отворих на вярната рецепта и си забърках едни пайчета. Никого няма да учудя (  тези дето ме познават знаят за какво говоря ), че за пореден път обръщам "разни" сладкиши за тава в кексчета. Що да сторя като са ми слабост! :)))
              И този път не направих изключение и ето го резултата : 20 бр. 

Пайчета с череши

              Рецептата е от " Новите сладкиши на Добрина" и се казва "Пай с вишни". Правил съм я в тава, но този път стана на

Ва/леж/ер/нО

                   

           Вали, вали, валииии.....
           Вече няколко часа. 
           Тихо и кротко.
           Небето е сиво и няма изгледи дъждът скоро да спре. Какво да се прави - време. 
          Сега е момента да се отдадем на нещо приятно и ЛежернО.  Като например да си направим един вкусен сладкиш. 

Маслен кекс с кафе 

          Става бързо, лесно и е вкусен, а ето и какво ви трябва:

Трите сиви рибки

       
            Имах си три сиви рибки.  

        Почистени и замразени. Не какви да е а Ципура. Едни такива гърбати и зъбати.

         Порових се из голямата книга наречена Интернет и си харесах една рецепта.

"Оправдание" + подарък !

         

          Ей сега ще ви кажа що ме е хванала липсата! ;)  Наред с обичайните причини има и една мнооого съществена - заплеснал съм се по една поредица, 
     та даже  музата ме посети 
     и стихче на ушенце ми шепти!  

Има рима и е вярно! :)))

Подхващам песен, що е недопята,

разлива се тя като огнена река

и бавно се понася над земята

покрита със дебела ледена кора.

Разказва тя за времена и хора,

за топло лято и за зима зла,

за гарвани, несещати умора,

за страшни и чудати същества.

Интриги кралски се заплитат в нея,

“Игра на тронове” и “Пир за врани”,

във вихър мечовете щом запеят,

за “Танц със дракони” сте призовани.

А Ветровете зимни , щом подхванат,

малцина равнодушни ще останат.

03.05.2012 г.

         За прочелите я, вече е ясно за какво иде реч. А за тези които още не са - подсказка .

Меденките на Гери

        Напоследък нещо ме е хванала липсата, но това си има доста добро оправдание. :))) Ще ви го кажа, но ... друг път! :))) 
        А сега да си дойдем на думата, демек на едни вкуснички, мънички хапчици. 
        Отдавна не бях ги правил но като видях "Чая" на Ивейн и се присетих  за тях. Рецептата я имам от една колежка , та и затова в тефтера са записани като 

Меденките на Гери!

         Ето и самата рецепта , която леко промених, защото едната от съставките вече не се намира по магазините, но това не се

Безвремие

Във времето да се изгубиш сам,

сегашното, на бъдещето да отстъпи

и дълго, дълго да останеш там,

дордето тиха нощ настъпи.

Във небосвода тъмен да се взираш,

омаян от безбройните звезди,

но не с очи да ги намираш,

а със сърцето, що в гърдите ти тупти.

И да откриеш там покой и тишина,

тъй нужни на душата ти ранима

и да усетиш липсата на точните слова,

за да опишеш красотата им незрима.

Във всеки миг, безвремието да откриеш

            и да поискаш вековете там да скриеш.


                                                                  25.04.2012 г.

П-И-С-На М-И !

Туй трябваше да бъде Просто!

Но! Изненада!!! Сложно се получи.

Не всичко в тоз живот е лустро,

дори да носи марка “Гучи”.

Защо ли? Вече се не чудя,

когато се обърква всичко,

щом с Д...то се нагоря будя,

то кривото си идва сам-самичко.

За сетен път си казвам – Стига!

Със тюхкане не ще да го оправя,

от ядовете кръвното се вдига,

да се не коркам – как да се заставя?

Накрая тегля му една “Благословия”

и си наливам чаша със “Сангрия”! 

Наздраве!

Оппаааа.....Грешка!

    
         За кой ли път?    Бързам. За къде и аз не знам.            Останали са черешите от един компот, сокът на който е изпит заедно с обяда. Отварям сладкарската книга за да видя рецептата на пая с вишни, но ..... вместо това зачитам друга рецепта. Нали правя този сладкиш само с пресни череши , т.е. веднъж годишно, та от бързане обърках рецептите. :)))  Забърквам сместа и нещо не е както го помня. Поглеждам рецептата и ми просветва - ама това не е пай с вишни!!!  Оппааа..... Грешка!  Станалото, станало - действам нататъка  и само се надявам да се получи както трябва. :)))
          Та така вместо пай с вишни взех, че направих 

Черешова пита

         Е, няма да си кривя душата - стана вкусно. Ама то и няма как да не стане.

Защо не...

        Може ли да се комбинират неща наглед несъвместими?  Защо не?  Нещо което по презумция свързвам с месо и обезателно с червеникав цвят. А не може ли да е жълто, постно и вкусно?
        Въпроси, въпроси, въпроси.
        Защо не....Е, оказа се, че може!


        "Нещото" е странна (за мен или поне така си мислех ) комбинация от кисело зеле, картофи, ориз и праз. Да, но се получи неочаквано вкусно.
        Това беше поредният ми експеримент. Даже нямах идея как да го кръстя. Много дълго ще се получи ако е с продуктите и затова го нарека ето така:

Постна картофена сърма 

          Идеята за картофите я чопнах от "Бон апети". Другото си беше моя измишльотина.

"Цветя" за празника

        
        Скъпи дами,

Честит Осми март!

        По случай празника съм ви приготвил една изненада!  Поднасям Ви тези необичайни "цветя" придружени от моите най-сърдечни пожелания! 

 Кексови цветя!

        За тези, които искат да разберат от какво са направени, прилагам упътване.

Саламурено хлебче

          
             Не е тайна, че си падам по експериментите в кухнята. Ами няма да "изневерявам" на себе си я! :)))  Така че ето и поредния експеримент.

Вито саламурено хлебче

        Получи се ароматно и с вкус на сирене, без да съм му слагал

Приказка за тиквата 2

        Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера...Така започва приказката, но докъде бях стигнал?......Аааааа, да ! Сетих се!!!

        Магьосника нарязал тиквата на шайби, обелил я, почистил я от семките и я сложил в една голяма тенджера на печката. Щом се сварила, още топла, топла, той я намачкал на пюре. След това напълнил пюрето в бурканчета. 

        Оставил ги да изстинат и ги наредил при другите сладка и конфитюри, за по-нататъшна употреба.

        Минали няколко дни и му се дояло нещо сладко. Разгледал книгата с магии и си харесал няколко рецепти за сладкиши. Но

Хлебче за двоен празник !

        
        Двоен празник - трябва да се отбележи подобаващо!  Нали така? 
        Св.Валентин и Трифон-Зарезан!  Лично на мен ми допада повече втория, но това си е мое мнение. А за да няма сърдити спретнах ей това

Пълнозърнесто хлебче за двоен празник! 

       Няма да досаждам с многословие, затова направо към

Приказка за тиквата !

          Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера, една тиквена семка. Живеела си тя заедно с другите семки в една хартиена торбичка и чакали да се запролети. Тогава стопанина щял да ги посее в зеленчуковата градина. Чакали, чакали и ето че дългоочаквания момент дошъл. Един топъл,слънчев майски ден, стопанина извадил торбичката, изсипал тиквените семки, огледал ги и ги отнесъл в градината.

        Засял ги в подготвените гнезда в топлата влажна пръст. Не минало много време, и от почвата се подали нежни зелени кълнове – семките, в това число и нашата познайница, поникнали. Започнали да растат и на мястото на кълновете скоро имало зелени тиквени растения. Сред листата и властуните се появили и красиви

Неделни (не)разбории

        
        Неделя сутрин! Наслаждавах се на топлите завивки  до момента, в който едно гласче се обади:
       - Таатеееее, нали ми обеща, че ще правя кексчета? Татееееееее?
       Правих се 2-3 минути на заспал, ноооо татосването и ръчкането продължи, така че излежаването приключи и се започна. Ако още не сте разбрали, съкровището беше при мен за събота и неделя, а и му бях обещал, че ще прави кексчета. Дотук добре. Ставане, закуска и т.н. 
       Отложихме кексчетата за малко по-късно, но иначе рецептата бе най-прилежно записана и бе проверено дали има всичко необходимо.
       За обяд си бяхме поканили гости, но понеже щях да ходя на танци ( май не съм споменавал, че ходя в един клуб за народни танци, ама за това друг път ще пиша), та и аз си бях  подготвил "домашното" от предната вечер. 
        А времето навън си беше приятно - леко облачно и не много студено и нищо не предвещаваше какво ще се случи през деня. Да ама се случи нещо много изненадващо. По обяд стана ето това

        Заваля сняг на големи парцали, духна вятър и аха да почне да трупа, но след около час спря внезапно - така както и започна. Точно навреме, за гостите, а и "домашното" вече беше изпечено и

Прощъпалник

        

        Ей как си минава времето!  Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
       Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам! 
       Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))  
        Та как започна всичко. Ами ето така.  Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
         По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :)))  Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;)   А ето и един от тези "забравените". 

Като червена роза, във зори,

окъпана във пурпур и позлата,

събрала всички утринни лъчи,

блестеше ти, най-дивна сред цветята.

Веднъж видял те, спрях се изумен

от тази красота – неземна, млада

и любовта, дълбоко в мен

запали се и лумна като клада.

Стоях и съзерцавах твоя лик,

загубил и ума си, и сърцето

и питах се, небесен мой светлик,

дали не си ти слънцето в небето!

До днес, все още, си стоя и глух, и ням,

          и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!

            21.06.1995 г.

        Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :))) 
       От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :)) 

       Идеята за оформянето  и рецептата са на Илиана.

       От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно. 
       И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))

        Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.



       Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!
      

Нещо ново, нещо старо, нещо.......

       

        Нещо..... Ново е заради формата, а и го нападнахме в новата година. Старо е заради рецептата, а и е правено миналата година. Нещо....  
       Ами това нещо е една новогодишна тортичка !

       Както обикновено, като тръгвам да правя нещо, нямам точна идея за крайния резултат ( сещайте се за оформянето ). Щеше ми се да е на етажи. Да, ама това вече го бях правил. А и като разделям

Новогодишно

Честита да е Новата година,

със здраве, щастие, късмет

и тъй да бъде – до Амина,

и всичко да си следва ред, по ред!

Със дълголетие да сме дарени

и с радост през живота да вървим,

от любовта да бъдем окрилени,

с усмивка трудностите ний да победим!

Мечтите си реалност да направим,

с другари верни да се обградим,

а лошото назаде да оставим,

напред, щастливи ний да продължим!

И благодатна, щедра и добра,

към нас да бъде нашата съдба!

01.01.2012 г.

19,30 часа 

 

 Да ни е честита Новата 2012 година и както се казва - нова година - нов късмет!

Наздраве!