понеделник, 23 януари 2012 г.

Неделни (не)разбории

        
        Неделя сутрин! Наслаждавах се на топлите завивки  до момента, в който едно гласче се обади:
       - Таатеееее, нали ми обеща, че ще правя кексчета? Татееееееее?
       Правих се 2-3 минути на заспал, ноооо татосването и ръчкането продължи, така че излежаването приключи и се започна. Ако още не сте разбрали, съкровището беше при мен за събота и неделя, а и му бях обещал, че ще прави кексчета. Дотук добре. Ставане, закуска и т.н. 
       Отложихме кексчетата за малко по-късно, но иначе рецептата бе най-прилежно записана и бе проверено дали има всичко необходимо.
       За обяд си бяхме поканили гости, но понеже щях да ходя на танци ( май не съм споменавал, че ходя в един клуб за народни танци, ама за това друг път ще пиша), та и аз си бях  подготвил "домашното" от предната вечер. 
        А времето навън си беше приятно - леко облачно и не много студено и нищо не предвещаваше какво ще се случи през деня. Да ама се случи нещо много изненадващо. По обяд стана ето това


        Заваля сняг на големи парцали, духна вятър и аха да почне да трупа, но след около час спря внезапно - така както и започна. Точно навреме, за гостите, а и "домашното" вече беше изпечено и
вдигаше пара в кухнята. 

        Тутманик с червен пипер и чубрица 


         А ето и рецептата:
    За тестото: 
600 мл. топло прясно мляко;
1 кубче мая - 41 гр.;
1ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. оцет, 2-3 с.л. зехтин;
1 яйце и един белтък;
около 1 кг. бяло брашно + за омесването и точенето.
   За плънката:
около 300 гр. натрошено сирене;
1 яйце и 2 с.л. кисело мляко.
    За мазане:
125 гр масло + толкова зехтин;
чубрица и червен пипер за поръсване.
    За намазване на тутманика отгоре - 1 жълтък и 2 с.л. зехтин.


      Разтваряме маята в млякото и слагаме солта, захарта, оцета, зехтина, яйцето, белтък и около 1 ч.ч. брашно. Оставяме да шупне. След това с останалото брашно замесваме меко тесто, да може да се точи. Разделяме на 6 топки.
      Докато се хваща маята приготвяме плънката. С вилица натрошаваме сиренето, слагаме яйцето и киселота мляко и разбъркваме добре, за да се смесят.
Разтопяваме маслото и добавяме зехтина.Подмазваме тавата и хващаме точилката. Разточваме едната топка на кора колкото диаметъра на тавата и я слагаме в нея. Мажем обилно с мазнината и слагаме 1/5 (горе - долу) от плънката. Разточваме  втората кора по същия начин, мажем, слагаме плънка и поръсваме с чубрица и червен пипер (горе долу по 1 с.л. или кой колкото му душа сака). Следва третата кора - мажем и слагаме плънка. Четвъртата - мажем, плънка, чубрица и червен пипер. Петата - мажем и слагаме останалата плънка. Шестата кора я правим по-голяма, за да можем да обхванем всички кори и да подпъхнем краищата под първата. Намазваме с мазнина и нарязваме тутманика на квадрати, ромбове, триъгълници или кой както му е мерак! :)))


          Оставяме го да втасва. Да, ама нали ви казах, че си подготвих "домашното" от предната вечер. Аз го направих вечерта и го оставих на студено. На сутринта беше се надигнал едва-едва. Когато по обяд му дойде реда за печене, пъхнах го във фурната и я включих на 50* за около 20-30 минути. Стана двоен, че и троен. Разбих с вилица жълтъка и зехтина и го намазах, залях го с останалата мазнина и го пъхнах да се пече. Увеличих градусите до 180* и го пекох докато се зачерви отгоре. След това го оставих малко да изстине. Междувременно гостите бяха дошли, така че го нападнахме и почти нищо не остана! :)))
         Е, успях да направя няколко снимки! :)))


         Докато се печеше тутманика, съкровището се беше заело да прави кексчетата по рецептата.
   2 яйца; 
   3/4 ч.ч. захар; 
   2 ч.ч. брашно; 
   2 равни ч.л. бакпулвер + 1 ванилия; 
   1/2 ч.ч. прясно мляко; 
   1/2 ч.ч. олио; 
   шоколад за украса и вкус.
        Справи се сам, макар че после кухнята беше леко "напудрена" с брашно, но това са дребни кахъри! ;) Помогнах му само да разлее сместа по хартийките и ги изпекох. А ето го и резултата.


        Кексчетата също бяха отразени подобаващо (сещайте се - изядени). :)))
        А за завършек на деня, слънцето се показа и неделята завърши ето така.

       Нито спомен от обедната снежна виелица, дори беше успяло да изсъхне!
       Да му се чуди човек - сутринта едно, на обед друго, а вечерта -трето. А върви го разбери - време! :))) 

12 коментара:

  1. Когато пишеш за детето си усещам ,как ми липсва това време с ръчкането сутрин,от нетърпението да се случи нещо по-бързо:)
    Харесаха ми и тутманика и кексчетата!
    Прегръдки:)

    ОтговорИзтриване
  2. Хубава неделя си прекарал! Прекрасни нещица сте сътворили по мъжки:)
    Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Чудничко... А кои бяха тези гости , че ометоха тези вкуснотии за в час?

    ОтговорИзтриване
  4. Миро, обичам народна музика и ако имах време и възможност всеки ден ще ходя на народни танци. :)
    Тутманикът е станал мек и пухкав, като душица, а кексчетата истински професионалист ги е изваял!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Ех, че прекрасна неделя... :-) И моята дъщеричка така пристига и започва с "мамо, мамооо" и ръчкане където свари. :-)
    Тутманика изглежда прекрасно, но мен ме изкушават повече кексчетата и - браво на детето! Чудесно се е справило, пък било то и с "напудряне" на кухнята. Желая ви още много такива недели. :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Кате! :) Все още мога да се възползвам от "ръчкането" сутрин, макар и не всеки ден!
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря, Траяна! :) Наистина си беше една хубава неделя по мъжки!
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  8. Ели, нали си чувала приказката - "любопитството уби котката"? Хахахахаха :))) Що за подвеждащи въпроси ми задаваш? :)))
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  9. Ева, време и възможност, при достатъчно желание, все ще се намерят. Пък било и веднъж седмично. Казвам го от личен опит! :)
    Благодаря за комплиментите! Съкровището доста добре се справи с кексчетата! :)
    Сърдечни поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря, Wild cat! :) Чул те господ, та да има още много такива недели! Синчето, като за първа самостоятелна изява в моята кухня, се справи чудесно. А "пудренето" ще го преживея, само дечко да има мерак да "пудри" !:)))
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  11. Кръвта вода не става...... Цял бащичко, и той миличкият кексчета иска да прави.:-)) Толкова мило ми стана, Миро!
    В блогчето ми има награда, която искам да споделя с теб. Очаквам те!:-))
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  12. Може и да си права, Мони! Времето ще си покаже! :)
    Благодаря за наградата и ме извини, че толкова се забавих с отговора! :)
    Приятна седмица ! :)
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...