Показват се публикациите с етикет Баници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Баници. Показване на всички публикации

петък, 17 август 2012 г.

Répéter, s'il vous plaît !




             Разни вкусотии, правени по ваши рецепти!!! 
             Естествено с тук-там нещо променено. :)))  Я някоя съставка, я нещо в оформлението. Ами то иначе няма да съм аз! :D
             Започваме с  една питка.


             Познахте ли я ?   Да, това е "Шарената пита" на Димитрана! Е, малко не можах да докарам фасона, но на вкус стана чудесна. 



             Следва нещо което много обичам - патладжани!

събота, 28 юли 2012 г.

Пениш се не пениш, ке станеш!!!


            Когато искаш нещо да стане както трябва. Когато правиш нещо с точната идея и за точно определен повод. Е точно тогава, по "законите на всеобщата гадост", все нещо се прецаква. 
           Не знам как е при вас, но при мен все така става. Ето и поредния пример в потвърждение на това.  Добре, че накрая се получи "приличен" резултат, та спасихме положението! :D
          Та да си дойдем на думата.  И така, преди два дена, една моя близка имаше рожден ден и ме помоли да направя тутманик, за да почерпи колегите си. До тук добре, обаче.......  Следва  

" Отмъщението на Тут-К- маника"


           Ето и необходимите продукти.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Неделни (не)разбории

        
        Неделя сутрин! Наслаждавах се на топлите завивки  до момента, в който едно гласче се обади:
       - Таатеееее, нали ми обеща, че ще правя кексчета? Татееееееее?
       Правих се 2-3 минути на заспал, ноооо татосването и ръчкането продължи, така че излежаването приключи и се започна. Ако още не сте разбрали, съкровището беше при мен за събота и неделя, а и му бях обещал, че ще прави кексчета. Дотук добре. Ставане, закуска и т.н. 
       Отложихме кексчетата за малко по-късно, но иначе рецептата бе най-прилежно записана и бе проверено дали има всичко необходимо.
       За обяд си бяхме поканили гости, но понеже щях да ходя на танци ( май не съм споменавал, че ходя в един клуб за народни танци, ама за това друг път ще пиша), та и аз си бях  подготвил "домашното" от предната вечер. 
        А времето навън си беше приятно - леко облачно и не много студено и нищо не предвещаваше какво ще се случи през деня. Да ама се случи нещо много изненадващо. По обяд стана ето това


        Заваля сняг на големи парцали, духна вятър и аха да почне да трупа, но след около час спря внезапно - така както и започна. Точно навреме, за гостите, а и "домашното" вече беше изпечено и

неделя, 4 декември 2011 г.

Баница , тутманик или ....

        

         - Татеее, ще ми направиш ли милинки? 
Като чуете това, придружено с един миличък поглед и една подкупваща усмивка, как ще реагирате, а? 
        За вас не знам, но аз се захванах . Макар че съм правил само веднъж и не станаха както ми се искаше, обаче как да не угодиш на съкровището - можеш не можеш - правиш.
        Набързо си припомних рецептата на мама ( с леки вариации, разбира се), запретнах ръкави, включих и съкровището в "плескането" и накрая се получи ей това:

         На вид станаха, като калдъръма в стария град, но на вкус - ги

неделя, 10 април 2011 г.

Зелника на баба

       

        Май ми стана навик, в неделя да ви "гощавам" с баница.  Ами няма да правя изключение и затова направо да почвам!
        Ваканцията свърши и моето безценно съкровище от утре е на училище, та за уикенда пак бях при мама, за да си го прибера. Сигурно се сещате какво си заформихме  - баница естествено! Но този път успях да взема пропорциите ( така де, да попремеря продуктите ). Така че ще си спазя обещанието, да получите рецептата за зелника с лапад. 
         Но този път помолих мама да направим зелника, така както го правеше баба ( нейната майка ), иначе казано - със препечени кори. Ето го и резултата .



 

понеделник, 4 април 2011 г.

Голямото точене или....

              

         Учениците са във ваканция, та аз заведох моето съкровище при баба му и дядо му, които живеят в едно малко градче. Почти бяхме пристигнали, вече се стъмняваше и видях нещо красиво. Просто не устоях и спрях да го снимам.



        
              А после всичко започна като на шега. Влизайки в къщи, какво да видя - една чанта с лапад. Просто ми светнаха очите. Откога чакам да стане лапада, та да си отям със зелник, щото по нашия край зелника е със зелено ( сещайте се - с лапад и други зелентии ), а другото е баница със зеле ( но такава почти не се прави ).

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...