Голямото точене или....

              

         Учениците са във ваканция, та аз заведох моето съкровище при баба му и дядо му, които живеят в едно малко градче. Почти бяхме пристигнали, вече се стъмняваше и видях нещо красиво. Просто не устоях и спрях да го снимам.

        
              А после всичко започна като на шега. Влизайки в къщи, какво да видя - една чанта с лапад. Просто ми светнаха очите. Откога чакам да стане лапада, та да си отям със зелник, щото по нашия край зелника е със зелено ( сещайте се - с лапад и други зелентии ), а другото е баница със зеле ( но такава почти не се прави ).
Оказва се, че баща ми е донесъл лапада следобед и мама не е успяла да направи зелника. Но за да е по-интересно, решаваме, на другия ден баща ми да донесе още лапад и да си направим полуфабрикат и за по-нататък. Има една подробност - лапада е хубав само напролет ( за разлика от спанака). Баба ми готвеше и правеше баници само с лапад и това си остана традиция. А и вкуса,на гозбата или баницата с лапад, е различен. Просто го предпочитам, но това е въпрос на вкус. 
          Я да не се отплесвам повече, а да ви разкажа за  Одисеята с лапада. 

          На сутринта, баща ми отишъл и набрал цели четири чанти с лапад. И се започна - миене, рязане, миене, рязане.
         Е това го прави моя милост, а мама беше опнала тенджерите и задушаваше, пържеше, бланшираше и......каквото трябва. Накрая имаше готов бланширан  и охладен лапад, който напълнихме в найлонови пликчета и - във фризера, за по-късна употреба. Мама беше направила и плънката за зелника, но точни пропорции не мога да дам, защото тя я прави " на око " , но знам че вътре има зелен лук, праз, лапад и булгур. 
          Като приключихме с лапада започна Голямото точене. Бяхме се разбрали с мама, че аз ще омеся и разточа тестото, а тя ще слага плънката и ще пече, щото, тя си знае как пече  нейната печка. 

          И се започна. Ама нали всичко се прави на око, та малко бяхме се пооляли с тестото и за два часа точене, спретнахме четири тави с два вида баница - две тави зелник и две тави баница със сирене. 

           А като ги направихме, така и така бяхме започнали, та направих ме и една доза ( от три тави )  тиквеник. То бройката на тавите я установих, чак кога спрях с точенето, ама лошо няма - колкото повече, толкова по-добре. Направо си бяхме спретнали една Фабрика за баници, ама какво да направим, като пусти му баници много ги обичаме. 
           Та крайният резултат беше -   седем тави с три вида баница, направени за три часа  от моя милост и мама ( абе дручко си е мама да ти угажда на прищевките ).

           Засега толкова от мен, а рецептите, по-нататък, като установя грамажите и мерките! В най-скоро време ще ги имате, стига да има мераклии, да пробват зелник със лапад!

           Желая Ви усмихната  пролетна седмица!