Във времето да се изгубиш сам,
сегашното, на бъдещето да отстъпи
и дълго, дълго да останеш там,
дордето тиха нощ настъпи.
Във небосвода тъмен да се взираш,
омаян от безбройните звезди,
но не с очи да ги намираш,
а със сърцето, що в гърдите ти тупти.
И да откриеш там покой и тишина,
тъй нужни на душата ти ранима
и да усетиш липсата на точните слова,
за да опишеш красотата им незрима.
Във всеки миг, безвремието да откриеш
и да поискаш вековете там да скриеш.25.04.2012 г.