сряда, 25 април 2012 г.

Безвремие


Във времето да се изгубиш сам,
сегашното, на бъдещето да отстъпи
и дълго, дълго да останеш там,
дордето тиха нощ настъпи.
Във небосвода тъмен да се взираш,
омаян от безбройните звезди,
но не с очи да ги намираш,
а със сърцето, що в гърдите ти тупти.
И да откриеш там покой и тишина,
тъй нужни на душата ти ранима
и да усетиш липсата на точните слова,
за да опишеш красотата им незрима.

Във всеки миг, безвремието да откриеш
            и да поискаш вековете там да скриеш.


                                                                  25.04.2012 г.

6 коментара:

  1. и дълго, дълго да останеш там,
    дордето тиха нощ настъпи.
    Красив е целият стих, но тази строфа някак ме докосна ... аз харесвам израза далеко далеко... и това дълго дълго е някак си го представям необятно.

    Поздравления.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, ivalex! Затова е "Безвремие" - чувството да си извън времето и пространството. Зареян някъде в безкрая на Необятното!
    Наскоро гледах филма "The.Fountain". Може подсъзнателно той да ме е провокирал да го напиша. :)
    Поздрави.
    Миро

    ОтговорИзтриване
  3. Всички май застиваме така, понякога. Това са най-хубавите моменти :) Поздравления, чудесен блог! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Добре дошъл Николай и благодаря! :)
    Поздрави.
    Миро

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...