За кой ли път ?

                 "За кой ли път - един ли, сто ли? " - както се пееше в една песен, та и моята работа. Започвам нещо и някъде по пътя става грешка. Накрая се получава нещо друго, но не и това което съм искал! :) 
           Та ето за какво говоря. Започнах да правя торта за Великден, с ясната идея да я оформя като яйце. До тук добре. И друг път съм правил с такава форма и ставаше много ефектна. Да ама нещо като реши, че няма да стане и това е. Блатовете станаха чудесни и забърках крема. Дали защото беше топло или нещо го обърках, нямам идея, но крема уж беше стегнат и гъст, обаче като започнах да нареждам блатовете един върху друг и се започна едно втечняване и пързаляне - не е истина!  Аз ги подпирам отляво, те тръгват надясно. След 5-10 минути неравна борба се отказах и в крайна сметка тортата придоби ей този вид.

            Отщя ми се да я доукрасявам, та затуй изглежда "гола".    Но

Répéter, s'il vous plaît !

             Разни вкусотии, правени по ваши рецепти!!! 
             Естествено с тук-там нещо променено. :)))  Я някоя съставка, я нещо в оформлението. Ами то иначе няма да съм аз! :D
             Започваме с  една питка.

             Познахте ли я ?   Да, това е "Шарената пита" на Димитрана! Е, малко не можах да докарам фасона, но на вкус стана чудесна. 

             Следва нещо което много обичам - патладжани!

От втория опит

         Не всичко се получава от първия път, колкото и да ни се иска. За да не прави изключение от правилото и при тази торта втория опит беше по-успешен. :)
          Да си призная, никога не бях правил крем-карамел, въпреки че много го обичам, но да е жива и здрава мама, тя го прави. А като има кой да ти го направи, що да се "трепеш". :)  Та така. Но...... Винаги има едно "НО". В случая беше една дама, която много обича торта с крем-карамел, та ми се "наложи" да спретна една. Това беше първия път, когато правих крем-карамел и то за торта. Нямах си идея каква трябва да е рецептата, та се порових из блоговете и сайтовете. Намерих си няколко  варианта - при Габи, при Зиче, при Candy, при Яна и накрая си харесах този. Но няма да съм аз, ако не променя нещо. Първият път я направих по рецептата, но не знам аз ли нещо сбърках или що, обаче крем-карамела стана много мек и се разпадаше при опит да бъде сервиран в чинийка, Блата се оказа доста дебел и така нататък, и така нататък......
С една дума - неуспех. Изяде се за отрицателно време, но..... Абе не може то така, някакъв си крем-карамел да ми се опре. :) 
           И след няколко дена - втори опит.

Торта Крем-карамел! 

 

           Този път тортата стана по-добре, но с променена рецепта.

Прощъпалник

        

        Ей как си минава времето!  Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
       Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам! 
       Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))  
        Та как започна всичко. Ами ето така.  Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
         По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :)))  Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;)   А ето и един от тези "забравените". 

Като червена роза, във зори,

окъпана във пурпур и позлата,

събрала всички утринни лъчи,

блестеше ти, най-дивна сред цветята.

Веднъж видял те, спрях се изумен

от тази красота – неземна, млада

и любовта, дълбоко в мен

запали се и лумна като клада.

Стоях и съзерцавах твоя лик,

загубил и ума си, и сърцето

и питах се, небесен мой светлик,

дали не си ти слънцето в небето!

До днес, все още, си стоя и глух, и ням,

          и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!

            21.06.1995 г.

        Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :))) 
       От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :)) 

       Идеята за оформянето  и рецептата са на Илиана.

       От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно. 
       И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))

        Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.



       Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!
      

Нещо ново, нещо старо, нещо.......

       

        Нещо..... Ново е заради формата, а и го нападнахме в новата година. Старо е заради рецептата, а и е правено миналата година. Нещо....  
       Ами това нещо е една новогодишна тортичка !

       Както обикновено, като тръгвам да правя нещо, нямам точна идея за крайния резултат ( сещайте се за оформянето ). Щеше ми се да е на етажи. Да, ама това вече го бях правил. А и като разделям

Едно шоколадово завръщане

        

         Ами това е! Най-после намерих време да се появя! :))))  И то как - с едно шоколадово изкушение ! 

        Тази тортичка е подарък за рожденния ден на една близка приятелка ( рожденния ден беше вчера).

        Няма да ви тормозя с рецепта, просто защото я направих по указанията на Дива Самодива. Но не се получи съвсем като нейната, понеже смених шоколада за ганаша. Та стана малко по-течен, но това не повлия ни най-малко на много шоколадовия вкус.  :))))  Ааааа, имаше и друга малка промяна - вместо сладко от ягоди, ползвах сладко от боровинки ( ама то се вижда) и сладко от горски ягоди !  За украсата си "откраднах"  една шепа от зърнената закуска " Нес Куик" на съкровището! :))))

         Снимката на среза не е от най-добрите, ама какво да се прави - в разгара на купона, на кофти осветление и правена на бързо - пак добре, че успях! :))))
         
         Искам да благодаря за всички награди които получих и моля да ме извините, че не съм отговорил  навреме, но от доста време почти не съм сядал на компютъра! 
          Дами, приемете моите благодарности, за наградите с които сте ме удостоили - те значат много за мен! 

Хо(с)тел "Отпускарски"

        

        От три дни се каня да седна и да опиша каква чудна отпуска имах! :)))  Е, най-накрая намерих време! ;) 
        Всичко започна преди 13 дни ( отново любимото ми число ) с едно пътуване до София и по-точно до тук,

за да посрещна една близка приятелка - испанската магьосница (долитаща от Испания )  и нейната сестра ( прелитаща от Холандия ) . Понеже както каза Змеицата , са и забранили да лети на " собствен ход" , ( същото правило важи и за метлите ), така и на моята "посестрима" и се наложи да ползва "обществения транспорт" (самолетче) . От летището ги откарах в родната им къща ( в едно село до Пловдив) , където ги очакваха техните родители и двете щерки ( който бяха долетели от Испания  две седмици по-рано) .
  

Нещо като желирана торта !

        

         От няколко дни ми се върти в главата, да си направя нещо желирано. Но дали да е от типа на крем "Дипломат" или нещо като желенце, ма по-така - все не можех да го измисля. :) До вчера. Ровейки из блоговете  отварям блога на Драго, за снимки и какво да видя, на другия му блог се "мъдри" снимка на една симпатична желирана тортичка. Отварям и разглеждам. Чета продуктите и ...... такааааа : черен шоколад - в наличност, корнфлекс - нямам, но имам бисквити с масло, листове желатин - цък, обаче имам пакетчета желатин, прясна сметана - йок, ама имам цедено кисело мляко( "Eklekton" - много е добро), ягоди - цяла сладоледена кутия, при това производство на баща ми. Из хладилника се мотаха и две шепи череши останали от събота и половин компот от ягоди. И както си му е реда - речено сторено - "запретнах" ръкави и с наличното забърках една желирана тортичка, ама наопаки , за по-интересно. :)))

          А ето и какво ви трябва :

Как си вкарах Автогол или ... да спретнеш торта без миксер !

             

         Всичко започна с това, че верният ми стар миксер,  "предаде  богу дух" миналата седмица! 

         В сряда, по случайност уцелих Иван Звездев да прави "Морковена торта".

         За уикенда моето съкровище беше при мен. Вчера в почивките, между писането на домашни, си разказвахме вицове и стигнахме до - Баба Меца, Заю Баю и "тоЛтата от моЛкови". Е тук беше автогола...... Кой ме би през устата да му кажа, че знам рецепта за такава торта. А реакцията беше - "Ами може ли да ми направиш ? " , придружено с един миличък и подкупващ поглед.   На това как се отказва ?  Та с миксер, без миксер - захванах се да бъркам тортата с наличното - тел за разбиване на яйца и "хей ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре".

          Накрая се получи ей туй нещенце, което се оказа доста вкусно.

       

" Магията на св.Атанасий "

       Вчера беше Атанасовден, а моят сладур имаше имен ден, нали е "безсмъртен". Та по този повод му спретнах една торта.