№70 с бонус - награда

       

        Точно се чудех какво заглавие да сложа и ето го то си дойде само. :)  Включвайки да пиша поста и мярвам, че това ще е №70 , а и днес имах приятна изненада. Получих една награда от Мони.
 

 

              Ето тази прекрасна шоколадова роза! :)

          Много благодаря за приятелската награда! :) Трогна ме и съм на седмото небе, че съм единственият мъж, получил тази чест - да бъда удостоен с тази награда! :)

           Честит Рожден  Ден !!!  

          Наздраве и весел празник !!!  :) 

Содена питка "под капак"

        


          Наскоро изрових една съдинка, за която не съм съвсем сигурен от какъв материал е отлята. Някаква смес от чугун и алуминий ще да е, защото звучи като чугунена, но е лека като алуминиева. ;)  Със сигурност не е нито един от двата в чист вид. Само знам, че е "Сделано в СССР".   :)))  Както и да е - свърши ми много добра работа.
        Напоследък нали си падам по експериментите, пък и трябва да разбера - кое и как може да се приготвя във халогенната фурна, та така се получи  

Содена питка "под капак" ! 

             Дояде ми се содената питка на мама и взех че си я спретнах. 

Вятър, Вода и Огън

Да можех Вятъра да обуздая

и да го впрегна в златна колесница,

със нея бих се носил във безкрая,

та чак до светлата Зорница.

Да можех сам да укротя Водата,

спокойно, в русло да тече,

понесъл бих се във далечината,

със лодка, чак до синьото море.

Да можех Огъня да прилаская,

така че кротко, във огнище да гори

и пламъците с думи да омая,

да правят само добрини.

Да можех тез стихии аз да овладея,

в магия тройна, щях да ги отлея.

       21.06.2011 г. 

p.s. Честит Еньовден на всички които празнуват! :)

За шокоманиаци

       

       Така и така съм го подкарал " по какао", та след хляба реших да пробвам и една друга рецепта. Спокойно, поемете дълбоко въздух мили любители на шоколада! :)
      Този път какаото е представено в обичайното му амплоа!  ;)   Ето с това :
 

Какаови кексчета с шоколад!!! 

        Както обикновено правя в последно време, ползвах една рецепта, която е за пай, но леко я " префасонирах" и се получиха кексчета. :))) 

Хляб с какао

   

    Хляб с какао - сигурно звучи като кощунство за всички върли почитатели на шоколада! :)))  Да, ама не е ! 
         Напоследък си правя разни експерименти с различни съставки за хляба и този път реших да пробвам с какао!  Някой може и да каже - нищо ново под слънцето. Но за мен си е ново, та реших да пробвам. А ето го и резултата. 

        Експеримента излезе успешен и най-важното   -   вкусен. 

Още малко "награди"

       
        След доста отлагане ( което си е характерно за мен ) най-накрая, ето още по една "утешителна награда" за част от участвалите в кулинарната загадка. Съжалявам за забавянето и нека останалите не се сърдят, но Музата е едно много капризно създание и идва когато и където си пожелае!  Но стига приказки, а да взема да ви наградя.

     За Траяна

За Зарата замина вече,

наградата на таз загадка,

че победитeлката, ех човече,

направи вярната догадка!

Написа, без да му се чуди,

че туй е хляб, на кекс със форма,

а бях решил да ви заблудя,

да ви объркам с тази форма,

че хляб стандартен ако беше,

то бихте го познали вие,

ала играта туй целеше,

най-очевидното да скрие.

Но ето че загадката е разгадана

и победителката е Траяна!

        09.05.2011 г.

     
     За  Милена

Щом казваш ти, че си злояда

и вкуснотиите на други ще дадеш,

тогава, като утешителна награда,

ти ще получиш по-различна вещ.

Ала дали да бъде тя лилава,

че ти харесват люляците, знам,

или червена, като огнена жарава,

че макове рисуваш с плам,

или във тон пастелен като крема,

или зелена – като дъбови листа,

ще трябва сам решение да взема

с какво ли да я оцветя.

Накрая шарена ще я отлея

и пъстрата палитра ще излея.

        09.05.2011 г.

 

      За  Nightwish El


 

Желанията много не обмисляш,

но интересно е при теб,

без много ти да се замисляш,

участва с отговор подред,

на таз загадка кулинарна,

що не е в твойто амплоа,

на себе си остана вярна,

дори частично “нещото” позна.

Че отговор ти даде, смело,

и заяви, че ще го изядеш,

приготви си айранчето, умело

дори за миг и не помисли да се предадеш.

Така до утешителна награда стигна.

и веч ,при тебе тя приснигна.

           12.05.2011 г.

        За  Светла

“Защо, какво, как” – все питаш,

намираш си причини разни,

със думи, като в мрежи, ни оплиташ,

подтикваш ни към мисли ненапразни.

За теб “табу” едва ли има тема,

забраните, с замах отнасяш,

дали във проза или във поема,

на листа бял, ти думите пренасяш.

Написани веднъж, те стават сила,

по-мощна и от морски ураган,

но могат и да галят, като свила,

да ни пренасят в свят мечтан.

За утешителната, ти не се обади,

тоз стих, за теб е, вместо сто награди.

       14.06.2011 г.

      

          Останалите наградени - не си мислете , че съм ви забравил. Ще има и второ издание, когато ме посети Музата ми . 

Нещо като желирана торта !

        

         От няколко дни ми се върти в главата, да си направя нещо желирано. Но дали да е от типа на крем "Дипломат" или нещо като желенце, ма по-така - все не можех да го измисля. :) До вчера. Ровейки из блоговете  отварям блога на Драго, за снимки и какво да видя, на другия му блог се "мъдри" снимка на една симпатична желирана тортичка. Отварям и разглеждам. Чета продуктите и ...... такааааа : черен шоколад - в наличност, корнфлекс - нямам, но имам бисквити с масло, листове желатин - цък, обаче имам пакетчета желатин, прясна сметана - йок, ама имам цедено кисело мляко( "Eklekton" - много е добро), ягоди - цяла сладоледена кутия, при това производство на баща ми. Из хладилника се мотаха и две шепи череши останали от събота и половин компот от ягоди. И както си му е реда - речено сторено - "запретнах" ръкави и с наличното забърках една желирана тортичка, ама наопаки , за по-интересно. :)))

          А ето и какво ви трябва :

Време...

На времето забързания ход,

да можех да забавя аз,

с падение или с възход,

това е без значение за вас.

Тогаз ще имат бързите минути

безкраен срок, за цели дни,

да преосмислиме житейските поуки

и грешките си да оправиме сами.

Където сбъркали сме, ний, ще можем

да се поправим, да се извиним,

превратностите – да отложим,

живота си сами да променим.

Но не успеем ли, дори тогава,

то значи всеки свойта орис заслужава.

       03.06.2011 г.

"Етървени глави"

        

        Когато ме питат от къде съм родом, винаги казвам, че съм "пловдивчанин по рождение", но с усмивка. За тези които знаят, че не съм родом от Пловдив, а от едно градче в югоизточна България, това им прозвучава странно. Но бързо разсейвам това "недоразумение" с ето това обяснение:

          Улицата на която съм живял до осемнадесет годишен се казваше "Пловдив". Макар че през осемдесетте години я прекръстиха ето така: