Ей как си минава времето! Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам!
Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))
Та как започна всичко. Ами ето така. Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :))) Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;) А ето и един от тези "забравените".
Като
червена роза, във зори,
окъпана
във пурпур и позлата,
събрала
всички утринни лъчи,
блестеше
ти, най-дивна сред цветята.
Веднъж
видял те, спрях се изумен
от
тази красота – неземна, млада
и
любовта, дълбоко в мен
запали
се и лумна като клада.
Стоях
и съзерцавах твоя лик,
загубил
и ума си, и сърцето
и
питах се, небесен мой светлик,
дали
не си ти слънцето в небето!
До
днес, все още, си стоя и глух, и ням,
и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!
21.06.1995 г.
Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :)))
От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :))
Идеята за оформянето и рецептата са на Илиана.
От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно.
И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))
Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.
Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!
