Бих могъл !

Часовниците бих могъл да спра
и да останат те безмълвни, тихи.
Стрелките им със клей да залепя,
върху прахта, да нарисувам щрихи.
Но времето ще следва своя ход,
не бих могъл назад да го обърна,
ще продължи с падение, с възход,
а миналото – няма как да върна.
За да поправим грешки и провали,
моментите пропуснати да изживеем.
Нима и Вий не сте мечтали,
във времената си щастливи да живеем?

Но всичко туй е блян, мечта, химера
и път към нея – о, едва ли ще намеря!

                                               30.04.2013 г.

За кой ли път ?

                 "За кой ли път - един ли, сто ли? " - както се пееше в една песен, та и моята работа. Започвам нещо и някъде по пътя става грешка. Накрая се получава нещо друго, но не и това което съм искал! :) 
           Та ето за какво говоря. Започнах да правя торта за Великден, с ясната идея да я оформя като яйце. До тук добре. И друг път съм правил с такава форма и ставаше много ефектна. Да ама нещо като реши, че няма да стане и това е. Блатовете станаха чудесни и забърках крема. Дали защото беше топло или нещо го обърках, нямам идея, но крема уж беше стегнат и гъст, обаче като започнах да нареждам блатовете един върху друг и се започна едно втечняване и пързаляне - не е истина!  Аз ги подпирам отляво, те тръгват надясно. След 5-10 минути неравна борба се отказах и в крайна сметка тортата придоби ей този вид.

            Отщя ми се да я доукрасявам, та затуй изглежда "гола".    Но