Summertime

                                                                               Снимката е на Дора Апостолова

Лятна нощ се спуска над града,

с полъх топъл и уханен,

с аромат на хиляди цветя,

разцъфтели в някой кът незнаен.

В облаците залеза изтлява,

сгушил се в прегръдката им нежна

и затихва птичата гълчава,

и потапяме се във нощта безбрежна.

В пазвите си тя ни приютява,

за любов ни кара да мечтаем,

с цялата си нежност ни дарява

и превръща този миг в безкраен.

А нощта, щом с нежност ни обвие,

то покой, там всеки ще открие.

17. 07.2012 г.

22,30 часа

Едно налице, две наопаки!

        

         Ей сега някой ще каже, че не е време за плетки в тая жега и.......  ами ще е прав! :))) 
        Да де, ама няма да ви тормозя с плетки , английски ластици и тям подобни. То и без друго не ги отбирам. :)))  Ама отбирам (преди доста време беше , но лесно не се забравя) от нещо друго свързано с плетене. 

   

На Петровден с хоро

            Както бях споменал в една публикация, ходя на народни танци във фолклорно студио"Пълдин". Е, вчера се включихме в поредното надиграване- "На Петровден с хоро". То беше в с. Ягодово, което е почти квартал на Пловдив. Аз участвам за първи път там, но колегите са били и предни години. 
        Надиграването се организира по повод празника на селото - Петровден и е част от тридневните тържества. Как звучи само, като в приказките - " Три дни яли, пили и се веселили!!!" . :)))  На шега, на майтап, но си беше нещо такова. Имаше си и скара бира, имаше и атракции 

Приказка за тиквата !

          Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера, една тиквена семка. Живеела си тя заедно с другите семки в една хартиена торбичка и чакали да се запролети. Тогава стопанина щял да ги посее в зеленчуковата градина. Чакали, чакали и ето че дългоочаквания момент дошъл. Един топъл,слънчев майски ден, стопанина извадил торбичката, изсипал тиквените семки, огледал ги и ги отнесъл в градината.

        Засял ги в подготвените гнезда в топлата влажна пръст. Не минало много време, и от почвата се подали нежни зелени кълнове – семките, в това число и нашата познайница, поникнали. Започнали да растат и на мястото на кълновете скоро имало зелени тиквени растения. Сред листата и властуните се появили и красиви

Неделни (не)разбории

        
        Неделя сутрин! Наслаждавах се на топлите завивки  до момента, в който едно гласче се обади:
       - Таатеееее, нали ми обеща, че ще правя кексчета? Татееееееее?
       Правих се 2-3 минути на заспал, ноооо татосването и ръчкането продължи, така че излежаването приключи и се започна. Ако още не сте разбрали, съкровището беше при мен за събота и неделя, а и му бях обещал, че ще прави кексчета. Дотук добре. Ставане, закуска и т.н. 
       Отложихме кексчетата за малко по-късно, но иначе рецептата бе най-прилежно записана и бе проверено дали има всичко необходимо.
       За обяд си бяхме поканили гости, но понеже щях да ходя на танци ( май не съм споменавал, че ходя в един клуб за народни танци, ама за това друг път ще пиша), та и аз си бях  подготвил "домашното" от предната вечер. 
        А времето навън си беше приятно - леко облачно и не много студено и нищо не предвещаваше какво ще се случи през деня. Да ама се случи нещо много изненадващо. По обяд стана ето това

        Заваля сняг на големи парцали, духна вятър и аха да почне да трупа, но след около час спря внезапно - така както и започна. Точно навреме, за гостите, а и "домашното" вече беше изпечено и

Пъстърва "почти по нашенски"

       

        Трети месец ( 99  дни, за да съм безкрайно точен ) все не намирам време и повод, да се похваля какъв страхотен подарък получих. На това какво му се вика, а кажете?  ;)  Но дойде най-накрая времето да се изфукам! :)))) 
         Тадамммм ( барабани, фанфари ) !  Оркестъра свири туш!  И на сцената ( на масата ) се появява 

Пъстърва в тесто!

         Неееееее, подаръка не е рибата! :))))  Подаръка е ето това

 

         За да ви го представя ми беше необходима риба. :)))    А защо ли -

Хо(с)тел "Отпускарски"

        

        От три дни се каня да седна и да опиша каква чудна отпуска имах! :)))  Е, най-накрая намерих време! ;) 
        Всичко започна преди 13 дни ( отново любимото ми число ) с едно пътуване до София и по-точно до тук,

за да посрещна една близка приятелка - испанската магьосница (долитаща от Испания )  и нейната сестра ( прелитаща от Холандия ) . Понеже както каза Змеицата , са и забранили да лети на " собствен ход" , ( същото правило важи и за метлите ), така и на моята "посестрима" и се наложи да ползва "обществения транспорт" (самолетче) . От летището ги откарах в родната им къща ( в едно село до Пловдив) , където ги очакваха техните родители и двете щерки ( който бяха долетели от Испания  две седмици по-рано) .
  

Паднали величия

        

         Преди няколко дни ми се наложи да ходя до София. Да си призная, никак не обичам да пътувам в това направление, а и не бях ходил отдавна. Но се налагаше и потеглих. "Магистралата" беше по-зле от колкото очаквах, а и пътувах по обяд, тъй че и жегата ми дойде в повече ( в това число и на старото ми возило ). Но по пътя настигнах един камион с много интересен товар.

Домиталче

       

        Едва ли има някой който да не знае приказката за Кума Лиса, Кумчо Вълчо и гърнето с мед. Та и аз така, вземах от "гърнето" ( от пакетите с брашната ) и докато се усетя то почти се опразнило. Ето така си направих 

хлябче "Домиталче"

        Какво ползвах :

"Етървени глави"

        

        Когато ме питат от къде съм родом, винаги казвам, че съм "пловдивчанин по рождение", но с усмивка. За тези които знаят, че не съм родом от Пловдив, а от едно градче в югоизточна България, това им прозвучава странно. Но бързо разсейвам това "недоразумение" с ето това обяснение:

          Улицата на която съм живял до осемнадесет годишен се казваше "Пловдив". Макар че през осемдесетте години я прекръстиха ето така:

Настроение и украса

          
             В първия ден на "Великата седмица" малко Великденска украса за добро настроение.
        

        На гости ми е Белия Великденски Заек...

        Компания му прави Великденското Пиле...

Голямото точене или....

              

         Учениците са във ваканция, та аз заведох моето съкровище при баба му и дядо му, които живеят в едно малко градче. Почти бяхме пристигнали, вече се стъмняваше и видях нещо красиво. Просто не устоях и спрях да го снимам.

        
              А после всичко започна като на шега. Влизайки в къщи, какво да видя - една чанта с лапад. Просто ми светнаха очите. Откога чакам да стане лапада, та да си отям със зелник, щото по нашия край зелника е със зелено ( сещайте се - с лапад и други зелентии ), а другото е баница със зеле ( но такава почти не се прави ).

Осми март !

Честит празник, Дами !

Бъдете светлината в този свят, 

бъдете опияняващи, като отлежало вино, 

бъдете страстни като танго!

Весел празник, а после ..... 

романтична и страстна нощ ! 

Първи Март

   

Честита Баба Марта !

Да сме живи и здрави, бели като сняг, червени - като кръвта, усмихнати и много, ама наистина много щастливи  и влюбени !

   P.S. Закичвам ви с тези (направени от мен ) мартеници, макар и само виртуално !

Задушница

     
Днес е една от трите големи задушници в православния църковен календар. Ден, в който почитаме близките ни, които са напуснали нашия грешен свят и са отишли на едно по добро място.
    Според традицията, днес се раздава "За Бог да прости!". Това направих и аз.