Приказка за тиквата !

          Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера, една тиквена семка. Живеела си тя заедно с другите семки в една хартиена торбичка и чакали да се запролети. Тогава стопанина щял да ги посее в зеленчуковата градина. Чакали, чакали и ето че дългоочаквания момент дошъл. Един топъл,слънчев майски ден, стопанина извадил торбичката, изсипал тиквените семки, огледал ги и ги отнесъл в градината.

        Засял ги в подготвените гнезда в топлата влажна пръст. Не минало много време, и от почвата се подали нежни зелени кълнове – семките, в това число и нашата познайница, поникнали. Започнали да растат и на мястото на кълновете скоро имало зелени тиквени растения. Сред листата и властуните се появили и красиви

оранжеви цветове. Пчелите си свършили работата и на мястото на цветовете започнали да наедряват тикви. Отначало били мънички, колкото лешник, но стопанина се грижел добре за тях и те бързо растели.

          Отминало горещото лято и дошъл ред тиквите, да бъдат прибрани от градината. От тиквената семка се била родила само една тиква. Тя не била нито голяма, нито малка. Имала точната форма за своя сорт и разкошен оранжев цвят, с две думи – отличавала се от другите си посестрими, била почти съвършена.

          Не щеш ли, точно по това време, на гости на стопанина пристигнал един Магьосник. Зърнал наредените на припек тикви и погледа му бил привлечен от нашата познайница. Пожелал я на мига. Помолил стопанина да му я даде и нали били близки - получил я. Благодарил и отнесъл тиквата със себе си в големия град, където живеел. Оставил я на балкона, за да и се радва и да му грее като слънчице в мрачните есенни дни.

          Отминала есента, дошла зимата. Магьосника рядко излизал на балкона, налегнали го разни грижи, а и нали бил доста разсеян, та почти забравил за тиквата. А тя си стояла и чакала да настъпи нейния час.

          Зимата била сравнително топла и мека, та с тиквата всичко било наред. Да, но един ден задухал леден вятър. Небето се покрило с облаци и завалял сняг. Валяло два ли, три ли дни и всичко се покрило с дебел снежен юрган. 

        Дотук добре, но вятъра издухал облаците, прояснило се небето и станало много студено, камъните се пукали от студ, та какво оставало за тиквата. Нищо че била на сухо и на завет, усетила как бавно и сигурно замръзва.

          След няколко дни времето се постоплило и нашата тиква започнала бавно да се размразява. Тогава се сетил за нея разсеяният Магьосник, но белята била станала – тиквата вече не била ярко оранжева и била омекнала, но все още била запазила почти съвършената си форма.

          Затюхкал се той и дорде не било станало съвсем късно, се заел с тиквата. Нарязал я на шайби, обелил я, почистил я от семките и я сложил в една голяма тенджера на печката.

           А какво се случило след това, ще разберете при следващата ни среща!