Приказка за тиквата 2

        Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера...Така започва приказката, но докъде бях стигнал?......Аааааа, да ! Сетих се!!!

        Магьосника нарязал тиквата на шайби, обелил я, почистил я от семките и я сложил в една голяма тенджера на печката. Щом се сварила, още топла, топла, той я намачкал на пюре. След това напълнил пюрето в бурканчета. 

        Оставил ги да изстинат и ги наредил при другите сладка и конфитюри, за по-нататъшна употреба.

        Минали няколко дни и му се дояло нещо сладко. Разгледал книгата с магии и си харесал няколко рецепти за сладкиши. Но

Приказка за тиквата !

          Имало едно време, не толкова отдавна, но не и вчера, една тиквена семка. Живеела си тя заедно с другите семки в една хартиена торбичка и чакали да се запролети. Тогава стопанина щял да ги посее в зеленчуковата градина. Чакали, чакали и ето че дългоочаквания момент дошъл. Един топъл,слънчев майски ден, стопанина извадил торбичката, изсипал тиквените семки, огледал ги и ги отнесъл в градината.

        Засял ги в подготвените гнезда в топлата влажна пръст. Не минало много време, и от почвата се подали нежни зелени кълнове – семките, в това число и нашата познайница, поникнали. Започнали да растат и на мястото на кълновете скоро имало зелени тиквени растения. Сред листата и властуните се появили и красиви

Арабска приказка II

        

         Преглеждах по-старите си постове и стигнах до този. Прочитайки заглавието и поглеждайки снимките, се появи ето това:

Всред дюните, в арабската пустиня,

где приказки реди Шехерезада,

в оазис, под узрялата смокиня,

намираш ти отмора, хладина, наслада.

Легенди, слушаш, със мистерия обвити,

за шейхове, халифи и емири,

за джинове – във лампи скрити,

принцеси – влюбени в кумири.

Кервани през пустинята поели,

с товар подправки – ароматни и уханни,

а ветрове – незнаещи предели,

извайват в пясъците форми странни.

И сладка нега твоята душа обвива,

щом чуеш тази приказка красива!

25.07.2011 г.

00,35 ч.

Съботна приказка

  127.

Вампири, караконджули и таласъми,

във приказките детски, са герои страшни,

лами триглави, змейове големи –

със тях се борят все, юнаците безстрашни.

Но има самодиви, във одежди бели,

които нощем своето хоро подхващат,

момите са красиви, а момците – смели

и все далече някъде ги пращат.

Зад девет планини – в десета,

зад девет – във десето господарство,

да прекосят през три морета,

наградата пък е – принцеса с царство.

С вълшебни приказки са учили децата,

добро и зло – да различават със сърцата.

            12.01.2011 г.

Приказка за ...

ПРИКАЗКА

за една Змеица

     През девет планини в десета, през девет страни в десета имало едно време една .....змеица. Тя не била обикновенна, а много,много начетена. Владеела перфектно три езика ( освен своя собствен, а това не е лесна работа, щото е дълъг и разцепен накрая ), компютърна грамотност от най-високо ниво и ред други начетености.

     Та решила змеицата да си направи блог. Речено-сторено и ето седнала пред компютъра, хванала мишката с два нокътя ( щото още не са направили мишки да пасват на змейски лапи ) и “клик – клик” започнала. Направила си блога и за да не се издава, че е неин, го кръстила –  "Драконов полет" ( то дали са змейове, дракони, лами или хали – все хвъркати създания ). После, като всяка уважаваща себе си и държаща на външния си вид змеица, решила да си оправи маникюра и педикюра, че нещо платиненият лак започнал да се лющи.

Приказка за лека нощ

       По желание на Цвети, ето я и другата приказка:

126.

В горите стари, в дебрите незнайни,

където дъбове вековни има,

живеят същества, чудати и потайни,

вселена цяла, но за нас – незрима.

Във клоните – въздушни елфи,

по-леки от перо на птица,

във корените са зарити делви,

за леприконите – живителна искрица.

Дървесни духове – в дъбаците прикрити,

от хорски погледи далеч стоят,

а гномовете малки, под земята скрити,

богатствата си тайно там броят.

От векове живеят в тоз вълшебен свят,

от древните легенди, само, нам познат.

12.01.2011 г.

       А сега ви пожелавам лека нощ и сладки сънища !

Приказки пред огъня

          Събота - ден за почивка и мързелуване. Навън е сумрачно и леко ръми, а вкъщи е топло, уютно и тихо. Огънят в камината пропуква, пламъците са подхванали някакъв фееричен и омагьосващ танц. Загледал със се в тях, а в съзнанието ми изплуват приятни спомени от детството. Старата печка на баба ми, невероятните вкуснотии, които приготвяше на нея и приказките които ни разказваше. 

          А сега е време за приказка.........

6.

На топло свити, като в майчина утроба,

отново всички спят и сънища сънуват.

В тоз късен час, във тази тъмна доба,

тогава – Елфите и Фавните лудуват.

Със песни звънки, с танци до забрава,

под старите дървета, вдън горите,

те припкат там по свежата морава

и нямат край веселието и шегите.

Танцуват, пеят и лудуват без да спират,

че тяхна е нощта и сякаш няма край,

и чак когато се развидели се те прибират,

а дотогава – цялата гора е земен рай.

Откакто свят светува, знам – насред горите необятни,

за Елфите и Фавните са отредени, тез забавления приятни. 

23.03.2010 г. 

P.S.: Ако ви е харесала, ще ви разкажа и друга приказка, а сега ви желая приятна почивка.