петък, 25 февруари 2011 г.

Приказка за ...

ПРИКАЗКА

за една Змеица




     През девет планини в десета, през девет страни в десета имало едно време една .....змеица. Тя не била обикновенна, а много,много начетена. Владеела перфектно три езика ( освен своя собствен, а това не е лесна работа, щото е дълъг и разцепен накрая ), компютърна грамотност от най-високо ниво и ред други начетености.
     Та решила змеицата да си направи блог. Речено-сторено и ето седнала пред компютъра, хванала мишката с два нокътя ( щото още не са направили мишки да пасват на змейски лапи ) и “клик – клик” започнала. Направила си блога и за да не се издава, че е неин, го кръстила –  "Драконов полет" ( то дали са змейове, дракони, лами или хали – все хвъркати създания ). После, като всяка уважаваща себе си и държаща на външния си вид змеица, решила да си оправи маникюра и педикюра, че нещо платиненият лак започнал да се лющи.



     Сега е момента да поясня, че за педикюра и маникюра на змейовете, драконите, халите, ламите и всякакъв вид и род ( летящи или не ) люспести, митични ( и не чак толкова ) твари, трябват специални инструменти и приспособления. Не всеки може да се справи с твърдите, стоманени ( от неръждавейка, по понятни хигиенични и физиологични причини ) нокти. Затова с тази нелека задача, се била заела ламята Спаска и в своята пещера отворила салон за красота ( или там както му се казва ) . На табелата пишело:

ПРИ   ЛАМЯТА   СПАСКА

Дипломиран стилист, маникюрист, педикюрист, масажист и др.  “– ист”

- Който нокти твърди има;
- Който люспите ще чисти;
- Тук се справяме за трима;
- правиме масаж със шисти.

     Отишла змеицата при ламята Спаска да си оправи маникюра и педикюра. След три часа рязане, стъргане, пилене, лакиране и разни други ( непонятни и неразбираеми за мен ) процедури, маникюра и педикюра на змеицата бил готов и тя поела към дома си.

“Днеска малко ще поспя,
сетне тук там ще надникна,
блог ли, два ще посетя,
щом със мишката си кликна.
Пък ако ми нещичко хареса,
ще го прочета от край до край,
после щом настане пладне,
ще похапна славно, знай.
За обяд ще си направя
крехко агне със спанак,
удоволствие ще си доставя
с вкусна торта , за капак.

После ще полегна да почина,
без за туй, да търся аз причина.

Така си тананикала тя, прибирайки се към вкъщи.
 
Ала както си летяла,
на поляна, всред гората,
чудна светлина съзряла,
сякъш бисери блестели по тревата.
И със лупинг отработен,
спуснала се ниско над гората,
после със завой обратен,
приземила се сред дървесата.

     Запромъквала се на нокти ( щото на пръсти няма как ), но не щеш ли, на един корен си закачила нокътя, на кутрето, на левия крак. Леле как я забо-ляло, щото си обърнала нокътя. Идело и да завие от болка, ама нали се промъквала, та трябвало да пази тишина ( не че люспите и не потраквали, но..... ). Стиснала зъби, отворила широко ноздри, присвила назад уши и зачакала да отмине болката. Цялата почервеняла, после позеленяла, посиняла и накрая избълвала през ноздрите си един облак дим и сажди ( биха му завидели и вулканите ), но устискала и не издала и звук. После, понакуцвайки, продължила да се промъква тихо ( доколкото можела, естественно ) и така стигнала до поляната.
     А там, какво да види.......

Край на първа част!

Очаквайте продължение!

P.S. "Сега тук, а скоро и във вашия град ( блог )"
         Публикувано с личното одобрение на Змея

2 коментара:

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...