четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Спомен за лятото...


31.


Високо в лятното небе безбрежно,
щом слънцето се възкачи,
от трона свой, съвсем небрежно,
разпраща вредом огнени лъчи.
Запалват те огньове на земята
и в хорските души – без жал.
Изпепеляват вред горите и полята,
сърцата ни пробождат със кинжал.
И страстно молим се сред тоз пожар,
за малко дъжд и миг прохлада,
ала не чува ни, там горе огнения цар
и ни изгаря той на тази клада.

Ала щом дойде зимата – кралица снежна,
ний търсим неговата топлина – желана, нежна.

          30.07.2010 г. 

3 коментара:

  1. Точно така е, Магьосник! Не винаги знаем какво искаме. Често оценяваме това, което сме имали, когато го загубим, когато е далеч от нас...
    Топла и спокойна нощ! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Извинете ме, че чак сега отговарям, ноооооооо по-добре късно отколкото никога. :-)
    pipi, ами като търсиш може и да го намериш на най-неочакваното място.
    Амазонке, благодаря за пожеланието. Наистина беше такава - топла и спокойна.
    Желая ви приятна вечер и спокойна и топла неделя.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...