133.
Кинжал заби във моето сърце,
на хиляди парченца го разсече,
тез късчета събирам със ръце,
да ги слепя ли? – нямам сили вече.
С кинжали – думи, мили, но жестоки,
надежди и мечти са умъртвени
и разпилени в четири посоки,
отровени, разсечени, изпепелени
Да бе сърцето камък, вместо плът
и камъка на прах, от тях ще стане,
а зейналата рана в мойта гръд,
кървяща дълго там, ще си остане.
О, спри сърце тоз бяг лудешки,
не те виня за свойте грешки.
Как да виниш сърце.То знае по-добре.ТО НИ ВОДИ.
ОтговорИзтриванеНо днес му причиниха, ей това,
ОтговорИзтриванебез то да има капчица вина.
Много силно! Доста те е заболяло, явно. Погледни го от тази страна - това, което ти се е случило е предизвикало да сътвориш такъв прекрасен стих! Поздрави, Миро!
ОтговорИзтриванеТо и да лепиш, файда никаква...
ОтговорИзтриванеАма пък как великолепно се отразява на творческия процес!
:)
Такъв е кръговратът на сърцето:
ОтговорИзтриванеот песъчинки става диамант.
Когато е обичано, ще свети.
Когато е забравено, е прах.