сряда, 16 февруари 2011 г.

О, спри сърце !



133.


Кинжал заби във моето сърце,
на хиляди парченца го разсече,
тез късчета събирам със ръце,
да ги слепя ли? – нямам сили вече.
С кинжали – думи, мили, но жестоки,
надежди и мечти са умъртвени
и разпилени в четири посоки,
отровени, разсечени, изпепелени
Да бе сърцето камък, вместо плът
и камъка на прах, от тях ще стане,
а зейналата рана в мойта гръд,
кървяща дълго там, ще си остане.

О, спри сърце тоз бяг лудешки,
не те виня за свойте грешки.

            16.02.2011 г..


5 коментара:

  1. Как да виниш сърце.То знае по-добре.ТО НИ ВОДИ.

    ОтговорИзтриване
  2. Но днес му причиниха, ей това,
    без то да има капчица вина.

    ОтговорИзтриване
  3. Много силно! Доста те е заболяло, явно. Погледни го от тази страна - това, което ти се е случило е предизвикало да сътвориш такъв прекрасен стих! Поздрави, Миро!

    ОтговорИзтриване
  4. То и да лепиш, файда никаква...

    Ама пък как великолепно се отразява на творческия процес!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Такъв е кръговратът на сърцето:
    от песъчинки става диамант.
    Когато е обичано, ще свети.
    Когато е забравено, е прах.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...