четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Като зрънца от пясъчен часовник












137.


Като зрънца от пясъчен часовник,
секундите изтичат във безкрая,
а миналото – знатен благородник,
ги придружава, на безвремието, в рая.
Минутите след тях политат,
през настоящето минават – без да спрат,
една след друга, в часове, се сплитат
и продължават по безкрайния си път.
През дните – часовете преминават,
през нощите безлунни, ослепели
и ето, че в безкрая се стопяват,
изчезват във вселенските предели.

Така отлита времето, уви
и бъдното във миналото се топи.

 24.02.2011 г. 


Снимка - интернет

2 коментара:

  1. Прекрасно! Толкова добре си го казал за секундите, минутите, часовете. Тези думи, подредени така, "като зрънца от пясъчен часовник..." - красиво. Поздрави, Магьосник и благодаря за удоволствието да прочета днес нещо толкова хубаво. Лека вечер !

    ОтговорИзтриване
  2. Ами така го почувствах в днешния мрачен ден.
    Радвам се, че ти е харесало !
    Приятна вечер и на теб !

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...