137.
Като зрънца от пясъчен часовник,
секундите изтичат във безкрая,
а миналото – знатен благородник,
ги придружава, на безвремието, в рая.
Минутите след тях политат,
през настоящето минават – без да спрат,
една след друга, в часове, се сплитат
и продължават по безкрайния си път.
През дните – часовете преминават,
през нощите безлунни, ослепели
и ето, че в безкрая се стопяват,
изчезват във вселенските предели.
Така отлита времето, уви
и бъдното във миналото се топи.
24.02.2011 г.
Снимка - интернет
Прекрасно! Толкова добре си го казал за секундите, минутите, часовете. Тези думи, подредени така, "като зрънца от пясъчен часовник..." - красиво. Поздрави, Магьосник и благодаря за удоволствието да прочета днес нещо толкова хубаво. Лека вечер !
ОтговорИзтриванеАми така го почувствах в днешния мрачен ден.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесало !
Приятна вечер и на теб !