135.
Безумецо, нима ти мислиш си, че можеш,
на колене съдбата да поставиш,
на шията и черен клуп да сложиш,
решенията си да отмени, да я заставиш.
Безумецо, каишка ти не ще и сложиш,
за да те следва в пътя твой,
на нея волята си ти не ще наложиш,
за да намериш някога покой.
Безумецо, пред нея, боговете даже,
като деца пред майка си, стоят,
и най–смирено чакат да им каже,
дали са прави или пък грешат.
Безумство е, да си го мислиш даже,
че може тя жестоко, пак да те накаже.
17.02.2011 г..
Няма коментари:
Публикуване на коментар