102.
Като дърво самотно , всред полето,
обрулено от дъждове и ветрове,
застанало между земята и небето,
ориентир за хора и за зверове.
Като скала самотна във морето,
където птиците за отдих спират,
стои през вековете, там където
и занапред, те пак ще я намират.
Като звезда самотна във безкрая,
хилядолетия блестяла там,
разпръсква светлина, ала накрая,
изгаря тя във своя огнен плам.
Така и ние, раждаме се в самота,
и пак сами посрещаме смъртта.
25.11.2010 г.
Ей със мен сега и пак живей.
ОтговорИзтриванеЕла да извървим напред света
във трудност ,болка радост и беда.
Така ще бъдем двама, и щом така е
никога тъга и мъка между нас да няма.
Pipi, благодаря за хубавия стих и поканата " да извървим напред света ". :-)
ОтговорИзтриванеЖелая ти приятна вечер, лека и успешна седмица.
:-)
Самотата не я ли избираме сами?!
ОтговорИзтриванеСамотното дърво обаче изглежда грандиозно, скалата е стабилна, а звездата е видяла какво ли не преди да изтлее :-)
За мен човек се ражда в присъствието поне на майка си. А все се намира някой, който да му държи ръката преди да издъхне...
Да, знам, имам тенденция да виждам положителното и красивото :-)
Спорна и усмихната седмица, Миро :-)
Милена, абсолютно си права, че самотата я избираме сами. По принцип съм непоправим оптимист, но понякога изпадам и в такива настроения. На всеки се случва.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за пожеланията. :-)
Желая ти спокойна и пълна с настроение седмица.
:-)
Не винаги самотата избираме сами. Има много варианти да останеш самотен без да имаш право на избор. Такава тежка ситуация е да изгубиш другаря си в живота, когато вече не можеш и не желаеш да се оглеждаш за друг. Такава самота не е въпрос на избор. Хората понякога са самотни и защото се чувстват аутсайдери в средата си, но противоречи на същността им да се променят така, че да се нагодят към нея. И дори привидно да го правят, това не ги прави по-малко самотни.
ОтговорИзтриванеВсеки човек е самотен. Само че понякога неосъзнато.