Снимката е на Дора Апостолова
Лятна
нощ се спуска над града,
с
полъх топъл и уханен,
с
аромат на хиляди цветя,
разцъфтели
в някой кът незнаен.
В
облаците залеза изтлява,
сгушил
се в прегръдката им нежна
и
затихва птичата гълчава,
и
потапяме се във нощта безбрежна.
В пазвите
си тя ни приютява,
за
любов ни кара да мечтаем,
с
цялата си нежност ни дарява
и
превръща този миг в безкраен.
А нощта, щом с нежност ни обвие,
то покой,
там всеки ще открие.
17. 07.2012 г.
22,30 часа
Уникален стих, усетих нежната прегръдка на лятна нощ... Прегръдки, Миро! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ева! Извини ме за закъснението на отговора!
ИзтриванеПоздрави и прегръдки!
Миро
Прекрасно и примамващо към лятно-нощно спокойствие (каквото напоследък липсва в моя "тих" квартал). :-)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Wild cat ! Извини ме за късния отговор! Дано квартала ви отново да утихне!
ИзтриванеПоздрави!
Миро