събота, 28 юли 2012 г.

Пениш се не пениш, ке станеш!!!


            Когато искаш нещо да стане както трябва. Когато правиш нещо с точната идея и за точно определен повод. Е точно тогава, по "законите на всеобщата гадост", все нещо се прецаква. 
           Не знам как е при вас, но при мен все така става. Ето и поредния пример в потвърждение на това.  Добре, че накрая се получи "приличен" резултат, та спасихме положението! :D
          Та да си дойдем на думата.  И така, преди два дена, една моя близка имаше рожден ден и ме помоли да направя тутманик, за да почерпи колегите си. До тук добре, обаче.......  Следва  

" Отмъщението на Тут-К- маника"


           Ето и необходимите продукти.


         за тестото:
 600 мл. суроватка ;
1 кубче прясна мая ( 42 гр. );

2 яйца ;
2 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. оцет, 1 - 2 ч.л. зехтин;

около 1 кг.  бяло брашно, за меко не лепнещо тесто;
 
        за плънката:
 2 яйца; 
400-500 гр. натрошено сирене ( ползвах домашно);  
2-3 с.л. кисело мляко;
червен пипер и мляна чубрица - за поръсване;

        за мазане и заливане: 
около 300 мл. разтопена свинска мас; 
около 200 мл. олио;
       Не съм ги мерил, слагах на око  :)))


        Тестото е същото като за милинките (само малко съм увеличил продуктите) и се замесва по същия начин. 
        Но ето тук започна "отмъщението" .  Разтворих маята в суроватката, добавих сол, захар, зехтин, оцет, яйцата,  малко брашно, покрих купата с месалче и зачаках да "шупне".  Времето - горещо:  37*C  на сянка .  Перфектно за тесто с мая.  
         Да, ама не !  Минаха петнайстина минути - нищо!   Мина половин час - нищо! Не шупва и не шупва! Викам си - ще го оставя още малко, пък ще видим какво ще става. Трябваше да изляза по задачки, така че сложих купата в мивката, с идеята, ако "тръгне да ме търси" , да не оплеска цялата кухня ! :D  
        Прибрах се след час, час и половина и ......     изненада - не беше мръднало и на милиметър. Станало на едни много мънички мехурчета  като бирена пяна, но не се навдигнало въобще.  Идеше ми да го изхвърля и да го почна отначало, ама нали съм "инат" си викам -" Пениш се не пениш, ке станеш"  и сложих останалото брашно и замесих тестото. Покрих купата с месалчето, прекръстих се три пъти и си подхванах другата работа. 
        По едно време поглеждам и що да видя - о, чудо на чудесата, тестото навдигнало месалчето. Зарязах всичко останало и се заех с тутманика. Стопих маста в микровълновата, добавих олиото и забърках плънката. Натроших сиренето, чукнах яйцата и добавих киселото мляко лъжица по лъжица, докато стана  гъста каша. Премесих тестото и го разделих на 6 части. Хванах точилката и започнах с точенето. Всяко топче стана на кора дебела 2-3 мм. . Намазах корите обилно с мазнина, с плънка и върху нея наръсих червен пипер и мляна чубрица. Навих всяка кора на руло. Шестте рула нарязах на малки рулца, около 6-7 см. дълги. Подмазах с мазнина ей тази "тавичка".

         После топнах рулцата в купичката с мазнината и ги подредих в тавата!  :D   Оставих тутманика да втасва, около час, после го залях с останалата мазнина и хайде в печката.  Пекох го на 170-180 *C  около 35-40 минути. 
        Тук последва втора и трета част от "отмъщението" !    
        Не знам дали си личи от снимките, но "тавичката" е дълбока 8,5 см. ( все пак е тава за варене на сладко ) и както в началото не искаше да се хване маята, сега тутманика се надигна до горния ръб и мазнината поизкипя, та оплесках и печката. Не стига това, ами като го вадех от фурната си залепих пръста на тавата и се изгорих. :)))  Така става като пека посреднощ и ми се спи!  :)  


         Но обещанието си е обещание  и на сутринта тутманика замина по предназначение.  Само го наснимах, но не съм го опитвал.  Отзивите бяха , че е бил пухкав и вкусен и са го изяли до шушка.

  
        Това беше от мен, така и не разбрах какво стана в началото , но важен беше крайния резултат. Надявам се да не ви откажа да го пробвате заради "отмъщението", понеже рецептата е пробвана неколкократно, но тези "изпълнения" бяха за първи и надявам се за последен път.  Но както казах и в началото - винаги има вероятност нещо да се прецака! :D 
         Важното е накрая всичко да се получи и да завърши благополучно! :)


ps. Погледнете надписа на тавата! :) 

8 коментара:

  1. Браво, Миро! Няма да се даваш на някаква си мая или каквото и да е там! Чуден тутманик! А за тавичката завиждам - уникална е!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Траяна! Както се вижда, не съм се дал! :))) Така и не разбрах, какъв му беше проблема на това тесто.
      А тавата наистина е уникална, па и на почетна възраст. Има няма 3 години и ще празнува деветдесет годишнина! :D
      Поздрави!
      Миро

      Изтриване
  2. Боже.. защо ти чета блога в 3 през нощта?! Сега до сутринта ще ми къркори стомаха! :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Millita, ами сигурно ти е интересно, пък и явно нямаш по-добро занимание за момента! ;) А стомаха лесно ще го уредиш - притичваш до хладилника и готово! :D
      Поздрави!
      Миро

      Изтриване
  3. Сладко отмъщение се е получило, Миро! Чудесен е тутманикът, но тавата за сладко е невероятна! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ева, тази тава си седеше на тавана в родната ми къща и даже не знаех, че съществува. Но по ирония на съдбата я открих в точния момент! ;) Едва ли някога ще я ползвам за да правя сладко, но за пити и тутманици е просто мечта - хем голяма, хем дълбока, па на туй отдолу и медна! :D
      Поздрави и прегръдки!
      Миро

      Изтриване
  4. Чудесен тутманик, просто чудесен! А и щом е с мас, представям си колко пухкав и вкусен е бил:)
    Голяма грешка от моя страна да разглеждам по това време тесто:) Едва сега станах и вече съм гладна:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така си е, друго си казва когато е с масчица! :) Може да не е диетично , но за сметка на това е калорично, па и вкусно, да му се незнае!:D
      Поздрави!

      Изтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...