Гласът ти липсва ми безкрайно,
усмивката, очите ти, лицето
и нищо тук, не е случайно,
че скрити, надълбоко, във сърцето,
напук на разума практичен,
са чувствата, към теб, и ето,
отново влизат в спор критичен,
в неравна битка, при което,
сърцето чувствата излага,
подобно ангели, във светлина обвити,
а разумът пък доводи налага
и вади тайни козове, дълбоко скрити.
А спора,как да разреша, не знам,
на разума или на чувствата да се отдам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар