Поетите и Луната !

Навън, самотно, пак луната свети

и бавно,бавно движи се в нощта,

това е времето на самоуките поети,

да пишат стихове на белите листа.

Тя вдъхновява ги и ги омайва,

със свойта нежна, бледа светлина.

За тях вълшебство е и тайна,

как се подреждат чудните слова.

И върху листите редят се думи

изписани със почерк нечетлив,

неравен, като горски друми,

ту нашироко, ту пък пестелив.

Ала загадка неразкрита е това,

как в стиховете се подреждат тез слова.

           07.04.2011 г.