петък, 8 април 2011 г.

Поетите и Луната !





Навън, самотно, пак луната свети
и бавно,бавно движи се в нощта,
това е времето на самоуките поети,
да пишат стихове на белите листа.
Тя вдъхновява ги и ги омайва,
със свойта нежна, бледа светлина.
За тях вълшебство е и тайна,
как се подреждат чудните слова.
И върху листите редят се думи
изписани със почерк нечетлив,
неравен, като горски друми,
ту нашироко, ту пък пестелив.

Ала загадка неразкрита е това,
как в стиховете се подреждат тез слова.

           07.04.2011 г.

3 коментара:

  1. Miro, kaто ти чета стиховете/сонети/, все едно чета приказки. Благодаря ти. Действа успокояващо:)Лека вечер и интересен уикенд!

    ОтговорИзтриване
  2. Цвети, това само може да ме радва! Благодаря и аз!
    Уикенда наистина беше интересен, а защо - ще разбереш след малко!
    Приятна и слънчева седмица ! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много чувствен стих. Смелчага си, щом си показваш творенията на всички... аз моите ги пазя само за себе си!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...