141.
Изгубени илюзии за дни щастливи,
засъхнала утайка в чаша бяла,
разпръснати палитри и стативи,
в огнището жаравата изтляла.
Картина недовършена, половинчата,
във ъгъл прашен със зебло покрита,
във рамка стара, със олющена позлата,
тъга, дълбоко във стените е пропита.
Прозорци ослепели и незрящи,
на подиума – стол разбит,
килим със цветове крещящи,
с любовни страсти е покрит.
А на леглото – вехто одеяло,
загръща спомена за време отлетяло.
Често се връщам назад в спомените си особено, ако "отлетялото време" е било приятно! Приятна вечер, Миро :)
ОтговорИзтриванеИ аз се връщам , но само при приятните спомени. Другите ги игнорирам, доколкото мога .
ОтговорИзтриванеЛека вечер Живко ! :)