Копнеж

139.

Копнеж по думи казани без глас,

за чувства, скрити във сърцето,

усмивки – в профил и анфас,

ухания – напомнящи морето.

Потаен блян за топли длани,

за две очи от страст опиянени,

целувки – тъй жадувани, желани,

вълни – от слънчев залез позлатени.

Мечтание по ненаписана соната,

за две тела в прегръдка слети,

светулки – вплетени в косата,

със блясък – на изгарящи комети.

Очакване по-дълго от безкрая,

за обич, невъзможна даже в рая.

14.03.2011 г..

Снимка - интернет