Изповед

 118.

Душата си пред Вас, днес ще разголя,

какво таи се в нея, аз ще Ви покажа,

но Вий не ме съдете строго, моля,

дори и да не Ви се нрави туй което кажа.

Бях женен, но отново пак съм сам,

обичах, ала бях предаден от съдбата,

сега съм влюбен и горя със плам,

видение красиво ми превзе душата.

И денонощно в мойте мисли властва,

изпълва мойте дни и дълги нощи,

да кажа ли за чувството, що в мен нараства,

това не се решавам аз, все още.

И моля се, решението вярно да открия,

дали тез мои чувства, аз да му разкрия.

           06.01.2011 г..

140.

За любовта си дума ще отворя,

мнозина биха я осъдили в тоз час,

уви, не съм готов със Вас да споря

и не желая да се оправдавам аз.

Че влюбен съм – това е ясно вече,

ала в кого – не ще узнаете това.

Във мислите си съм от тук далече,

нашепвам тихо аз най-нежните слова.

И там обичат ме, тъй както аз обичам

и помен няма там от страх и свян,

и клетвите любовни сам изричам,

ако реалност станат, ще е сбъднат блян.

А таз любов, дали възможна е – не зная,

ала надявам се, един ден да узная.

          24.03.2011 г..