Размисли по зазоряване

Все бързаме, все времето не стига,

забравили най-важното в живота,

ала безмилостно съдбата ни настига

и разпва ни на нашата голгота.

Все бързаме, напреде устремени,

обграждаме се с вещи скъпи,

ала все пак ще паднем победени,

щом зимата в живота ни пристъпи.

Все бързаме, дори когато,

за отдих трябва да поспрем,

ала какво от туй, че вън е лято,

почивка няма ний да си дадем.

Все бързаме, но горко ще се каем,

ако навреме туй не осъзнаем.

01.08.2012 г.

07,30 часа