Бих могъл !

Часовниците бих могъл да спра
и да останат те безмълвни, тихи.
Стрелките им със клей да залепя,
върху прахта, да нарисувам щрихи.
Но времето ще следва своя ход,
не бих могъл назад да го обърна,
ще продължи с падение, с възход,
а миналото – няма как да върна.
За да поправим грешки и провали,
моментите пропуснати да изживеем.
Нима и Вий не сте мечтали,
във времената си щастливи да живеем?

Но всичко туй е блян, мечта, химера
и път към нея – о, едва ли ще намеря!

                                               30.04.2013 г.

* * * *

Любов – таз дума непонятна,

най-трудно обяснима на света,

звучи тя като музика приятна,

ала е само в твоята глава.

Опиташ ли със думи да разкажеш,

за чувството, що те изгаря с плам,

то май е по-добре да се откажеш - 

словата са безсилни там.

И как да обясниш със думите обикновени,

палитра цветна, по-богата от дъга

и звуци – нежни, съкровени,

в едно що вплитат радост и тъга.

Любов – началото е тя или е края

и те изпраща в Ада или в Рая. 

18.04.2013 г. 

* * *

Щом мъж се влюби – о, тогаз,
за него идат дни щастливи,
изпада в транс, той, час по час,
витае нейде в облаците сиви.
За него смисъл нищо друго няма,
в мъгла изчезнал е света околен,
изгаря той, във тоз пожар голям,
ала напук на всичко, е доволен.
И мислите му, все го водят там,
където  любовта му избуява,
изпепеляваща, със огнен плам,
дори с живота си , той ще я защитава.

И колкото и странно туй да Ви звучи,
за любовта си, всякаква цена ще заплати.

                                                                                                                                     17.04.2013 г.

На ваятеля

                "Ерос и Психея"                                        Снимка Интернет

От камък мъртъв, сам, живот до сториш,

със двете си ръце да го изваеш

и към безсмъртието, път да си отвориш,

ала дали така е – да нехаеш.

Живот да вдъхнеш на скала студена,

със топлина човешка ти да я дариш,

във статуя да бъде променена,

мигът тъй кратък, в нея ти да уловиш.

Да сътвориш живота върху камък,

застинал тъй за вечни времена

и в него да гори нетленен пламък,

да бъде вечна тази красота.

От къс скала, живот да сътвориш,

                за туй душата си е нужно да дариш.

                                            04.08.2012 г. 

                           "Лаокоон и синовете му"                         Снимка Интернет

Размисли по зазоряване

Все бързаме, все времето не стига,

забравили най-важното в живота,

ала безмилостно съдбата ни настига

и разпва ни на нашата голгота.

Все бързаме, напреде устремени,

обграждаме се с вещи скъпи,

ала все пак ще паднем победени,

щом зимата в живота ни пристъпи.

Все бързаме, дори когато,

за отдих трябва да поспрем,

ала какво от туй, че вън е лято,

почивка няма ний да си дадем.

Все бързаме, но горко ще се каем,

ако навреме туй не осъзнаем.

01.08.2012 г.

07,30 часа

Summertime

                                                                               Снимката е на Дора Апостолова

Лятна нощ се спуска над града,

с полъх топъл и уханен,

с аромат на хиляди цветя,

разцъфтели в някой кът незнаен.

В облаците залеза изтлява,

сгушил се в прегръдката им нежна

и затихва птичата гълчава,

и потапяме се във нощта безбрежна.

В пазвите си тя ни приютява,

за любов ни кара да мечтаем,

с цялата си нежност ни дарява

и превръща този миг в безкраен.

А нощта, щом с нежност ни обвие,

то покой, там всеки ще открие.

17. 07.2012 г.

22,30 часа

"Оправдание" + подарък !

         

          Ей сега ще ви кажа що ме е хванала липсата! ;)  Наред с обичайните причини има и една мнооого съществена - заплеснал съм се по една поредица, 
     та даже  музата ме посети 
     и стихче на ушенце ми шепти!  

Има рима и е вярно! :)))

Подхващам песен, що е недопята,

разлива се тя като огнена река

и бавно се понася над земята

покрита със дебела ледена кора.

Разказва тя за времена и хора,

за топло лято и за зима зла,

за гарвани, несещати умора,

за страшни и чудати същества.

Интриги кралски се заплитат в нея,

“Игра на тронове” и “Пир за врани”,

във вихър мечовете щом запеят,

за “Танц със дракони” сте призовани.

А Ветровете зимни , щом подхванат,

малцина равнодушни ще останат.

03.05.2012 г.

         За прочелите я, вече е ясно за какво иде реч. А за тези които още не са - подсказка .

Безвремие

Във времето да се изгубиш сам,

сегашното, на бъдещето да отстъпи

и дълго, дълго да останеш там,

дордето тиха нощ настъпи.

Във небосвода тъмен да се взираш,

омаян от безбройните звезди,

но не с очи да ги намираш,

а със сърцето, що в гърдите ти тупти.

И да откриеш там покой и тишина,

тъй нужни на душата ти ранима

и да усетиш липсата на точните слова,

за да опишеш красотата им незрима.

Във всеки миг, безвремието да откриеш

            и да поискаш вековете там да скриеш.


                                                                  25.04.2012 г.

П-И-С-На М-И !

Туй трябваше да бъде Просто!

Но! Изненада!!! Сложно се получи.

Не всичко в тоз живот е лустро,

дори да носи марка “Гучи”.

Защо ли? Вече се не чудя,

когато се обърква всичко,

щом с Д...то се нагоря будя,

то кривото си идва сам-самичко.

За сетен път си казвам – Стига!

Със тюхкане не ще да го оправя,

от ядовете кръвното се вдига,

да се не коркам – как да се заставя?

Накрая тегля му една “Благословия”

и си наливам чаша със “Сангрия”! 

Наздраве!

Прощъпалник

        

        Ей как си минава времето!  Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
       Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам! 
       Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))  
        Та как започна всичко. Ами ето така.  Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
         По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :)))  Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;)   А ето и един от тези "забравените". 

Като червена роза, във зори,

окъпана във пурпур и позлата,

събрала всички утринни лъчи,

блестеше ти, най-дивна сред цветята.

Веднъж видял те, спрях се изумен

от тази красота – неземна, млада

и любовта, дълбоко в мен

запали се и лумна като клада.

Стоях и съзерцавах твоя лик,

загубил и ума си, и сърцето

и питах се, небесен мой светлик,

дали не си ти слънцето в небето!

До днес, все още, си стоя и глух, и ням,

          и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!

            21.06.1995 г.

        Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :))) 
       От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :)) 

       Идеята за оформянето  и рецептата са на Илиана.

       От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно. 
       И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))

        Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.



       Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!
      

Новогодишно

Честита да е Новата година,

със здраве, щастие, късмет

и тъй да бъде – до Амина,

и всичко да си следва ред, по ред!

Със дълголетие да сме дарени

и с радост през живота да вървим,

от любовта да бъдем окрилени,

с усмивка трудностите ний да победим!

Мечтите си реалност да направим,

с другари верни да се обградим,

а лошото назаде да оставим,

напред, щастливи ний да продължим!

И благодатна, щедра и добра,

към нас да бъде нашата съдба!

01.01.2012 г.

19,30 часа 

 

 Да ни е честита Новата 2012 година и както се казва - нова година - нов късмет!

Наздраве!

На Коледа се случват чудеса !!!

На Коледа се случват чудеса,

дори това невероятно да изглежда,

нетърпеливо чакат я, големи и деца,

със трепет във сърцата и надежда.

Дали добрият старец тази нощ,

подаръци ще сложи под елхата,

дали добър си бил или пък лош,

по-важно е какво ти е в душата.

Със пожелания за здраве, берекет,

за дълголетие, любов и радост,

в живота си да имате късмет

и нека да е вечна младост.

И нека Бог да Ви благослови,

            за да се сбъднат Вашите мечти.

       С пожелание за весели  и спокойни празници на всички виртуални и реални приятели!!!

Капчици роса

                                                           Снимката е на Quos

Три малки капчици роса

огрени от изгряващото слънце,

удобно сгушени на стръкчето трева,

блестящи като скъпоценно зрънце.

Във тях света се отразява,

като в магично огледало,

и тази гледка ме пленява,

а времето е сякъш спряло.

Нима е истински света,

или е нещо ефимерно,

а в тези капчица роса,

е скрито чудото безмерно –

света реален е побран във тях,

а този тук, е дим и прах!

04.08.2011 г.

19,05 часа 

P.S. Появи се благодарение на тази снимка на Quos

Арабска приказка II

        

         Преглеждах по-старите си постове и стигнах до този. Прочитайки заглавието и поглеждайки снимките, се появи ето това:

Всред дюните, в арабската пустиня,

где приказки реди Шехерезада,

в оазис, под узрялата смокиня,

намираш ти отмора, хладина, наслада.

Легенди, слушаш, със мистерия обвити,

за шейхове, халифи и емири,

за джинове – във лампи скрити,

принцеси – влюбени в кумири.

Кервани през пустинята поели,

с товар подправки – ароматни и уханни,

а ветрове – незнаещи предели,

извайват в пясъците форми странни.

И сладка нега твоята душа обвива,

щом чуеш тази приказка красива!

25.07.2011 г.

00,35 ч.

( Не)благодарност

На словоблудство се отдавам

без капка съжаление и срам

и свойте думи- мечове предавам,

със кал заливам жар и плам.

Готов съм от писания да ви откажа,

а стихопленството да обявя за грях,

с мълчание сега да ви накажа

и с него да вменявам мрак и страх.

Любов и нежност, обич, красота –

тез думи от света да скрия,

желания, права и свобода,

дълбоко, в дън земя, да ги зария.

На показ да извадя тайните кирливи,

на всички – лицемерно милостиви.

       07.2011 г.

p.s. Тези (Не)благодарности са нещо като анти-отговор на Бог. ;)

Да, бих могъл

Да, бих могъл със теб да поговоря,

нима е толкоз сложно – ти кажи?

Да, бих могъл вратата да отворя,

нима отново я затръшна ти?

Да, бих могъл със теб да бъда,

нима тъй много аз желая?

Да, бих могъл, ала не ще те съдя,

нима не го разбра накрая?

Да, бих могъл с любов да те обвия,

нима си мислиш, че е сложно?

Да, бих могъл в сърцето си аз да те скрия,

нима допускаш, че не е възможно?

Да, бих могъл, ала без теб не мога,

нима ще страдам аз – до изнемога?

       05.07.2011г..

Сън

117.

Сънувам, без дори да съм заспал,

наяве сън – това звучи вълшебно.

Но кой, кога, какво не е разбрал,

да обяснявам? – не, не е потребно.

Сънят е мой и с друг не ще го споделя,

дори и на колене да ме умоляват.

Със никого не искам аз да го деля,

та после с мене да се подиграват.

Сънувам сякaш приказка безкрайна,

мечтите ми се сбъдват, без остатък,

ала остава си една огромна тайна,

как туй се случи за момента кратък.

Когато нещо, много силно ний желаем,

дали насън или наяве – то ще го познаем.

       24.12.2010 г.

Славеева песен

Когато утрото е тъй далеко

и сме подвластни на нощта,

дочувам славей да припява леко,

извива трели и възпява любовта.

Заслушан в чудната му песен,

подвластен съм на тази красота,

но не намирам начин лесен,

да се отърся аз от свойта самота.

От песента му сякаш се лекувам

и ме изпълва тя със сила, мощ.

Дали така е или ми се струва,

не зная, но го слушам нощ след нощ.

А щом запее той – разпръсква мрака,

на мойта самота зачерква знака.

       25.07.2010 г.

Вятър, Вода и Огън

Да можех Вятъра да обуздая

и да го впрегна в златна колесница,

със нея бих се носил във безкрая,

та чак до светлата Зорница.

Да можех сам да укротя Водата,

спокойно, в русло да тече,

понесъл бих се във далечината,

със лодка, чак до синьото море.

Да можех Огъня да прилаская,

така че кротко, във огнище да гори

и пламъците с думи да омая,

да правят само добрини.

Да можех тез стихии аз да овладея,

в магия тройна, щях да ги отлея.

       21.06.2011 г. 

p.s. Честит Еньовден на всички които празнуват! :)