Прощъпалник

        

        Ей как си минава времето!  Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
       Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам! 
       Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))  
        Та как започна всичко. Ами ето така.  Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
         По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :)))  Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;)   А ето и един от тези "забравените". 

Като червена роза, във зори,

окъпана във пурпур и позлата,

събрала всички утринни лъчи,

блестеше ти, най-дивна сред цветята.

Веднъж видял те, спрях се изумен

от тази красота – неземна, млада

и любовта, дълбоко в мен

запали се и лумна като клада.

Стоях и съзерцавах твоя лик,

загубил и ума си, и сърцето

и питах се, небесен мой светлик,

дали не си ти слънцето в небето!

До днес, все още, си стоя и глух, и ням,

          и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!

            21.06.1995 г.

        Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :))) 
       От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :)) 

       Идеята за оформянето  и рецептата са на Илиана.

       От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно. 
       И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))

        Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.



       Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!