Бих могъл !

Часовниците бих могъл да спра
и да останат те безмълвни, тихи.
Стрелките им със клей да залепя,
върху прахта, да нарисувам щрихи.
Но времето ще следва своя ход,
не бих могъл назад да го обърна,
ще продължи с падение, с възход,
а миналото – няма как да върна.
За да поправим грешки и провали,
моментите пропуснати да изживеем.
Нима и Вий не сте мечтали,
във времената си щастливи да живеем?

Но всичко туй е блян, мечта, химера
и път към нея – о, едва ли ще намеря!

                                               30.04.2013 г.

* * * *

Любов – таз дума непонятна,

най-трудно обяснима на света,

звучи тя като музика приятна,

ала е само в твоята глава.

Опиташ ли със думи да разкажеш,

за чувството, що те изгаря с плам,

то май е по-добре да се откажеш - 

словата са безсилни там.

И как да обясниш със думите обикновени,

палитра цветна, по-богата от дъга

и звуци – нежни, съкровени,

в едно що вплитат радост и тъга.

Любов – началото е тя или е края

и те изпраща в Ада или в Рая. 

18.04.2013 г. 

* * *

Щом мъж се влюби – о, тогаз,
за него идат дни щастливи,
изпада в транс, той, час по час,
витае нейде в облаците сиви.
За него смисъл нищо друго няма,
в мъгла изчезнал е света околен,
изгаря той, във тоз пожар голям,
ала напук на всичко, е доволен.
И мислите му, все го водят там,
където  любовта му избуява,
изпепеляваща, със огнен плам,
дори с живота си , той ще я защитава.

И колкото и странно туй да Ви звучи,
за любовта си, всякаква цена ще заплати.

                                                                                                                                     17.04.2013 г.

На ваятеля

                "Ерос и Психея"                                        Снимка Интернет

От камък мъртъв, сам, живот до сториш,

със двете си ръце да го изваеш

и към безсмъртието, път да си отвориш,

ала дали така е – да нехаеш.

Живот да вдъхнеш на скала студена,

със топлина човешка ти да я дариш,

във статуя да бъде променена,

мигът тъй кратък, в нея ти да уловиш.

Да сътвориш живота върху камък,

застинал тъй за вечни времена

и в него да гори нетленен пламък,

да бъде вечна тази красота.

От къс скала, живот да сътвориш,

                за туй душата си е нужно да дариш.

                                            04.08.2012 г. 

                           "Лаокоон и синовете му"                         Снимка Интернет

Размисли по зазоряване

Все бързаме, все времето не стига,

забравили най-важното в живота,

ала безмилостно съдбата ни настига

и разпва ни на нашата голгота.

Все бързаме, напреде устремени,

обграждаме се с вещи скъпи,

ала все пак ще паднем победени,

щом зимата в живота ни пристъпи.

Все бързаме, дори когато,

за отдих трябва да поспрем,

ала какво от туй, че вън е лято,

почивка няма ний да си дадем.

Все бързаме, но горко ще се каем,

ако навреме туй не осъзнаем.

01.08.2012 г.

07,30 часа

Пениш се не пениш, ке станеш!!!

            Когато искаш нещо да стане както трябва. Когато правиш нещо с точната идея и за точно определен повод. Е точно тогава, по "законите на всеобщата гадост", все нещо се прецаква. 

           Не знам как е при вас, но при мен все така става. Ето и поредния пример в потвърждение на това.  Добре, че накрая се получи "приличен" резултат, та спасихме положението! :D

          Та да си дойдем на думата.  И така, преди два дена, една моя близка имаше рожден ден и ме помоли да направя тутманик, за да почерпи колегите си. До тук добре, обаче.......  Следва  

" Отмъщението на Тут-К- маника"! 

           Ето и необходимите продукти.

Summertime

                                                                               Снимката е на Дора Апостолова

Лятна нощ се спуска над града,

с полъх топъл и уханен,

с аромат на хиляди цветя,

разцъфтели в някой кът незнаен.

В облаците залеза изтлява,

сгушил се в прегръдката им нежна

и затихва птичата гълчава,

и потапяме се във нощта безбрежна.

В пазвите си тя ни приютява,

за любов ни кара да мечтаем,

с цялата си нежност ни дарява

и превръща този миг в безкраен.

А нощта, щом с нежност ни обвие,

то покой, там всеки ще открие.

17. 07.2012 г.

22,30 часа

Едно налице, две наопаки!

        

         Ей сега някой ще каже, че не е време за плетки в тая жега и.......  ами ще е прав! :))) 
        Да де, ама няма да ви тормозя с плетки , английски ластици и тям подобни. То и без друго не ги отбирам. :)))  Ама отбирам (преди доста време беше , но лесно не се забравя) от нещо друго свързано с плетене. 

   

На Петровден с хоро

            Както бях споменал в една публикация, ходя на народни танци във фолклорно студио"Пълдин". Е, вчера се включихме в поредното надиграване- "На Петровден с хоро". То беше в с. Ягодово, което е почти квартал на Пловдив. Аз участвам за първи път там, но колегите са били и предни години. 
        Надиграването се организира по повод празника на селото - Петровден и е част от тридневните тържества. Как звучи само, като в приказките - " Три дни яли, пили и се веселили!!!" . :)))  На шега, на майтап, но си беше нещо такова. Имаше си и скара бира, имаше и атракции 

Ва/леж/ер/нО

                   

           Вали, вали, валииии.....
           Вече няколко часа. 
           Тихо и кротко.
           Небето е сиво и няма изгледи дъждът скоро да спре. Какво да се прави - време. 
          Сега е момента да се отдадем на нещо приятно и ЛежернО.  Като например да си направим един вкусен сладкиш. 

Маслен кекс с кафе 

          Става бързо, лесно и е вкусен, а ето и какво ви трябва:

"Оправдание" + подарък !

         

          Ей сега ще ви кажа що ме е хванала липсата! ;)  Наред с обичайните причини има и една мнооого съществена - заплеснал съм се по една поредица, 
     та даже  музата ме посети 
     и стихче на ушенце ми шепти!  

Има рима и е вярно! :)))

Подхващам песен, що е недопята,

разлива се тя като огнена река

и бавно се понася над земята

покрита със дебела ледена кора.

Разказва тя за времена и хора,

за топло лято и за зима зла,

за гарвани, несещати умора,

за страшни и чудати същества.

Интриги кралски се заплитат в нея,

“Игра на тронове” и “Пир за врани”,

във вихър мечовете щом запеят,

за “Танц със дракони” сте призовани.

А Ветровете зимни , щом подхванат,

малцина равнодушни ще останат.

03.05.2012 г.

         За прочелите я, вече е ясно за какво иде реч. А за тези които още не са - подсказка .

Безвремие

Във времето да се изгубиш сам,

сегашното, на бъдещето да отстъпи

и дълго, дълго да останеш там,

дордето тиха нощ настъпи.

Във небосвода тъмен да се взираш,

омаян от безбройните звезди,

но не с очи да ги намираш,

а със сърцето, що в гърдите ти тупти.

И да откриеш там покой и тишина,

тъй нужни на душата ти ранима

и да усетиш липсата на точните слова,

за да опишеш красотата им незрима.

Във всеки миг, безвремието да откриеш

            и да поискаш вековете там да скриеш.


                                                                  25.04.2012 г.

П-И-С-На М-И !

Туй трябваше да бъде Просто!

Но! Изненада!!! Сложно се получи.

Не всичко в тоз живот е лустро,

дори да носи марка “Гучи”.

Защо ли? Вече се не чудя,

когато се обърква всичко,

щом с Д...то се нагоря будя,

то кривото си идва сам-самичко.

За сетен път си казвам – Стига!

Със тюхкане не ще да го оправя,

от ядовете кръвното се вдига,

да се не коркам – как да се заставя?

Накрая тегля му една “Благословия”

и си наливам чаша със “Сангрия”! 

Наздраве!

Прощъпалник

        

        Ей как си минава времето!  Все едно беше вчера! Да ама не, мина си една година откак се пръкна това отроче и е време да му правя прощъпалник ! :)))
       Всичко започна малко на шега и ако една известна вам приказна персона, не ме беше побутнала (и то доста сериозно, за което най-искрено и благодаря), сега нямаше да празнувам! 
       Пак се отнесох с обясненията, но днес ми е простено (поне отчасти), та нали ще правя прощъпулка на отрочето! :)))  
        Та как започна всичко. Ами ето така.  Преди около две години, незнайно как, ме навести една муза и остана при мен доста време. Прописах стихове, а заради тях се пръкна и отрочето, наречено "Омагьосани слова".
         По време на едно гостуване при моите родители, ровейки из старите ми бумаги, изпадна един лист с грижливо записани сонети. За мой срам, бях забравил, че съм ги писал. Все пак бяха от миналото хилядолетие, а това си е доста време! :)))  Та се оказа, че стихоплетството го "практикувам" отдавна, но с големи периоди на "суша"(около петнайсетина години), а музата ме навестява, само когато съм щастлив (сещайте се - влюбен) или нещастен! :))) Много е своенравна, та даже и примамки залагах , та дано се върне. ;)   А ето и един от тези "забравените". 

Като червена роза, във зори,

окъпана във пурпур и позлата,

събрала всички утринни лъчи,

блестеше ти, най-дивна сред цветята.

Веднъж видял те, спрях се изумен

от тази красота – неземна, млада

и любовта, дълбоко в мен

запали се и лумна като клада.

Стоях и съзерцавах твоя лик,

загубил и ума си, и сърцето

и питах се, небесен мой светлик,

дали не си ти слънцето в небето!

До днес, все още, си стоя и глух, и ням,

          и чувствата си, как да ти разкрия, аз не знам!

            21.06.1995 г.

        Другата муза (онази, дето се вихри в кухнята) си е около мен, почти през цялото време, още от как се помня. Та и тя се присъедини към орисниците на отрочето и май взе превес в отглеждането и възпитанието му. Но колкото по-шарено и вкусно, толкова по-добре! :))) 
       От нея е тази питка, че то може ли прощъпалка без питка! :)) 

       Идеята за оформянето  и рецептата са на Илиана.

       От време на време се появяваха и други музи, та на детенцето да не му е скучно и еднообразно. 
       И накрая, за да е всичко "по тертип" (както казват старите хора), идва и тортичката, та да му е сладичко на прощъпулчето! :)))

        Рецептата е ей тука, а за украсата ползвах сладко от рози.



       Добре сте дошли и се почерпете, кой с каквото му харесва!
      

Хо(с)тел "Отпускарски"

        

        От три дни се каня да седна и да опиша каква чудна отпуска имах! :)))  Е, най-накрая намерих време! ;) 
        Всичко започна преди 13 дни ( отново любимото ми число ) с едно пътуване до София и по-точно до тук,

за да посрещна една близка приятелка - испанската магьосница (долитаща от Испания )  и нейната сестра ( прелитаща от Холандия ) . Понеже както каза Змеицата , са и забранили да лети на " собствен ход" , ( същото правило важи и за метлите ), така и на моята "посестрима" и се наложи да ползва "обществения транспорт" (самолетче) . От летището ги откарах в родната им къща ( в едно село до Пловдив) , където ги очакваха техните родители и двете щерки ( който бяха долетели от Испания  две седмици по-рано) .
  

Паднали величия

        

         Преди няколко дни ми се наложи да ходя до София. Да си призная, никак не обичам да пътувам в това направление, а и не бях ходил отдавна. Но се налагаше и потеглих. "Магистралата" беше по-зле от колкото очаквах, а и пътувах по обяд, тъй че и жегата ми дойде в повече ( в това число и на старото ми возило ). Но по пътя настигнах един камион с много интересен товар.

( Не)благодарност

На словоблудство се отдавам

без капка съжаление и срам

и свойте думи- мечове предавам,

със кал заливам жар и плам.

Готов съм от писания да ви откажа,

а стихопленството да обявя за грях,

с мълчание сега да ви накажа

и с него да вменявам мрак и страх.

Любов и нежност, обич, красота –

тез думи от света да скрия,

желания, права и свобода,

дълбоко, в дън земя, да ги зария.

На показ да извадя тайните кирливи,

на всички – лицемерно милостиви.

       07.2011 г.

p.s. Тези (Не)благодарности са нещо като анти-отговор на Бог. ;)

"Етървени глави"

        

        Когато ме питат от къде съм родом, винаги казвам, че съм "пловдивчанин по рождение", но с усмивка. За тези които знаят, че не съм родом от Пловдив, а от едно градче в югоизточна България, това им прозвучава странно. Но бързо разсейвам това "недоразумение" с ето това обяснение:

          Улицата на която съм живял до осемнадесет годишен се казваше "Пловдив". Макар че през осемдесетте години я прекръстиха ето така: