Когато ме питат от къде съм родом, винаги казвам, че съм "пловдивчанин по рождение", но с усмивка. За тези които знаят, че не съм родом от Пловдив, а от едно градче в югоизточна България, това им прозвучава странно. Но бързо разсейвам това "недоразумение" с ето това обяснение:
Улицата на която съм живял до осемнадесет годишен се казваше "Пловдив". Макар че през осемдесетте години я прекръстиха ето така:
Но по онова време, когато и не бяхме чували за мобифони и джиесеми, а междуселищните разговори минаваха през оператор с предварителна заявка, писмата бяха начин за кореспонденция. За да не ги връщат, понеже адреса не съвпада, баща ми остави и двете табели. Та така и до ден днешен, на пътната врата си стоят и двата адреса. :) Ето затова казвам че съм "пловдивчанин по рождение". А от двайсет години, вече живея в Пловдив. А после кажете, че съдбата няма пръст. :))
Всичко това ми дойде наум, покрай скорошното ми гостуване при родителите ми. Нали мъниците са вече във ваканция, та и моето съкровище го откарах при баба и дядо, за известно време. :)
А в градинката на мама бяха нацъфтели ето тези красоти.
Това са Амарилиси, но по моя роден край им казват "Етървени глави". :)) Сещате ли се защо? Няма нищо случайто - цветовете гледат в различни посоки, също като етървите. :)
Винаги ме е удивлявала мъдростта на народа, та защо и това да прави изключение.
Много са красиви!
ОтговорИзтриванеА съдбата... винаги има пръст ;)
Хехей, Миро, не го знаех това за етървите и цветето.:) Много забавно.
ОтговорИзтриванеАма снимките са супер!
Виж ти, кое ти е югоизточното градче (може и да сме земляци).
ОтговорИзтриванеА етървените езици в този век трябва да са обърнати един към друг или поне да гледат в една посока (поне при нас, с моята етърва, е така).
сори, Глави да кажа, не езици (езиците бяха за свекървите)
ОтговорИзтриванеЕха, много са ти хубави Амарилиси-те, моите са само в оранжево...грозно завидях :)
ОтговорИзтриванеЗначи наистина си пловдичанин откъдето и да погледнеш :)Цветята са красиви, но понеже нямам кой знае какви познания в тази област, няма да коментирам нищо друго за тях... Приятни почивни дни, Миро :)
ОтговорИзтриванеКрасиви са!
ОтговорИзтриванеДами, Живко, извинете ме, че чак сега отговарям, но току що се прибрах от работа ! :)
ОтговорИзтриванеАмарилисите наистина са красиви, макар и от снимките да не може да се прецени съвсем точно. Все пак не съм професионален фотограф и апарата ми е любителски! :))
Амазонке, определено съдбата винаги има пръст, да не кажем и нещо повече! :))
Милена, снимките чак супер - не са. :)) Но важното е, че ти е било забавно и ти е харесало!
Светле, роден съм край "Извора на Белоногата"!;)
Подробностите по-късно! ;)
Радвам се, че с твоята етърва гледате в една посока. Това си е рядкост, дори и за нашето време.По-голямата част от познатите ми, които имат етърви, не се погаждат с тях, макар да има и изключения, а вие явно сте от тях. :)
А ще ми кажеш ли, какви са тия "езици на свекърви", че ми стана интересно! :)))
Елена, ти си за завиждане, защото макар и само оранжеви, са си при теб. А тези са при майка ми и ги виждам само за ден два, ако ги уцеля когато са цъфнали! ;)
Живко, така си е - от където и да го погледна съм си пловдивчанин! :))) А цветята наистина са красиви и е жалко, че ги виждам за кратко. :)
Добре дошла Jadie! Радвам се, че ти харесват ! :)
Желая на всички приятни и спокойни почивни дни ! :)
Аха :) не сме земляци.
ОтговорИзтриванеТе това е свекървин език (или меч).
Пък аз мислех, че свекървен език е един кактус с плоски и дълги "листа", край който като минеш на метър дори, те полепват бодлички и отърване няма :):):)
ОтговорИзтриванеНо днес научих нещо ;)
Хубави почивни дни!
Светле, не знаех, че на меча му казват "свекървин език". :) А ние пак сме си земляци, нали сме от България, а тя е "като една човешка длан" . ;)
ОтговорИзтриванеShareniika, а аз не бях чувал за този кактус, макар че много обичам кактусите. :)
Хубаво е да научиш нещо ново ! ;)
Приятна почивка!