Задушница

     
Днес е една от трите големи задушници в православния църковен календар. Ден, в който почитаме близките ни, които са напуснали нашия грешен свят и са отишли на едно по добро място.
    Според традицията, днес се раздава "За Бог да прости!". Това направих и аз.

 

   

Приказка за ...

ПРИКАЗКА

за една Змеица

     През девет планини в десета, през девет страни в десета имало едно време една .....змеица. Тя не била обикновенна, а много,много начетена. Владеела перфектно три езика ( освен своя собствен, а това не е лесна работа, щото е дълъг и разцепен накрая ), компютърна грамотност от най-високо ниво и ред други начетености.

     Та решила змеицата да си направи блог. Речено-сторено и ето седнала пред компютъра, хванала мишката с два нокътя ( щото още не са направили мишки да пасват на змейски лапи ) и “клик – клик” започнала. Направила си блога и за да не се издава, че е неин, го кръстила –  "Драконов полет" ( то дали са змейове, дракони, лами или хали – все хвъркати създания ). После, като всяка уважаваща себе си и държаща на външния си вид змеица, решила да си оправи маникюра и педикюра, че нещо платиненият лак започнал да се лющи.

Като зрънца от пясъчен часовник

137.

Като зрънца от пясъчен часовник,

секундите изтичат във безкрая,

а миналото – знатен благородник,

ги придружава, на безвремието, в рая.

Минутите след тях политат,

през настоящето минават – без да спрат,

една след друга, в часове, се сплитат

и продължават по безкрайния си път.

През дните – часовете преминават,

през нощите безлунни, ослепели

и ето, че в безкрая се стопяват,

изчезват във вселенските предели.

Така отлита времето, уви

и бъдното във миналото се топи.

 24.02.2011 г. 

Снимка - интернет

Азбучни размисли 2

А трябва ли да бъде толкоз сложно,

Без нищо ти да промениш.

Възможното да стане невъзможно,

Годините отминали да измениш.

Дали е истина или лъжа,

Едва ли отговора ще получа.

Живота чуден аз да задържа,

Законите житейски да изуча.

Историята следва своя ход;

Йована в песен е възпята;

Като падение или възход,

Любов, да получаваме в отплата.

Море безкрайно, синя шир,

Не можеш с поглед ти да го обхванеш.

Остават чувствата ти, най-подир,

Проблеми и решения да схванеш.

Разлъка или среща е това;

Сърце разбито на парчета;

Трогателни или пък весели слова;

Утеха или коледни звънчета;

Фантазия обвита във позлата;

Хиляда нощи във единствен ден;

Целувка дадена ни за разплата;

Чаровен принц от дракон победен;

Шега дали това е или вярно,

Щом сам не знаеш, питай ти;

Ъглите тъмни са навярно;

гЬоловете са пълни със звезди;

Юнаците изчезнаха в безкрая,

Я точка да поставим най-накрая.

Монолога на един безумец

135.

Безумецо, нима ти мислиш си, че можеш,

на колене съдбата да поставиш,

на шията и черен клуп да сложиш,

решенията си да отмени, да я заставиш.

Безумецо, каишка ти не ще и сложиш,

за да те следва в пътя твой,

на нея волята си ти не ще наложиш,

за да намериш някога покой.

Безумецо, пред нея, боговете даже,

като деца пред майка си, стоят,

и най–смирено чакат да им каже,

дали са прави или пък грешат.

Безумство е, да си го мислиш даже,

че може тя жестоко, пак да те накаже.

17.02.2011 г..