По пълнолуние

По пълнолуние, във тъмни доби, 
безумно невъзможни, но реални,

наум си правя аз различни проби,

премислям ситуации вербални.

Срещу луната, като куче вия

и се премятам във салта – la morte,

върху муцуната си, даже лента да увия,

че в пианисимо да мина, пак, от форте,

това едва ли ще помогне,

от мислите си – не, не мога да се скрия,

и ако някой може мислите си да надмогне,

с безсмъртие, за туй, ще го покрия.

Но стига плещил съм тук врели – некипели,

търпението ви – то има си предели.

17.05.2011 г.

1,52 часа АМ

Съботна приказка

  127.

Вампири, караконджули и таласъми,

във приказките детски, са герои страшни,

лами триглави, змейове големи –

със тях се борят все, юнаците безстрашни.

Но има самодиви, във одежди бели,

които нощем своето хоро подхващат,

момите са красиви, а момците – смели

и все далече някъде ги пращат.

Зад девет планини – в десета,

зад девет – във десето господарство,

да прекосят през три морета,

наградата пък е – принцеса с царство.

С вълшебни приказки са учили децата,

добро и зло – да различават със сърцата.

            12.01.2011 г.

Какво е "Свобода"

Какво е “Свобода”, ще ви попитам,

какво ли значи тя за вас?

А след това, ще се опитам,

да си я обясня, на глас.

Дали възможност, избор, право,

таз дума означава днес

или да стиснем зъби здраво,

напук на целия прогрес.

Да се озъбим на живота

и с нокти да го издерем,

или понесли своята голгота,

парчетата му да сберем

И както пъзел се подрежда,

съдбата си да подредим

и както топка размотана прежда,

в кълбета да я навъртим.

Дали е дар или е бреме,

което сме понесли ний, сега,

проблеми, отговорности, във смутно време,

или отдаваме се на мига.

Определение за “Свобода” не ще ви дам,

на глас аз просто разсъждавам,

въпроса ви зададох прям,

а отговорите – на вас оставям.

        10.05.2011 г.

Как си вкарах Автогол или ... да спретнеш торта без миксер !

             

         Всичко започна с това, че верният ми стар миксер,  "предаде  богу дух" миналата седмица! 

         В сряда, по случайност уцелих Иван Звездев да прави "Морковена торта".

         За уикенда моето съкровище беше при мен. Вчера в почивките, между писането на домашни, си разказвахме вицове и стигнахме до - Баба Меца, Заю Баю и "тоЛтата от моЛкови". Е тук беше автогола...... Кой ме би през устата да му кажа, че знам рецепта за такава торта. А реакцията беше - "Ами може ли да ми направиш ? " , придружено с един миличък и подкупващ поглед.   На това как се отказва ?  Та с миксер, без миксер - захванах се да бъркам тортата с наличното - тел за разбиване на яйца и "хей ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре".

          Накрая се получи ей туй нещенце, което се оказа доста вкусно.

       

А случва се - Понякога - Дали

80.

Понякога сме сиви и безлични;

Понякога сме бели и добри;

Понякога сме цветни и различни;

Понякога сме черни, даже зли.

А случва се да бъдем много тъжни;

А случва се и радост да ни озари;

А случва се на други да сме длъжни;

А случва се съдбата да ни награди.

Дали урока си житейски ще научим;

Дали на другите ний радост ще предложим;

Дали от друг любов ний даром ще получим;

Дали на нови изпитания ще се подложим.

Дали, понякога, ще сме самите ние?

А случва се, когато щастието ни открие.

           12-13.10.2010 г.


p.s. В отговор на това .