По пълнолуние, във тъмни доби,
безумно невъзможни, но реални,
безумно невъзможни, но реални,
наум си правя аз различни проби,
премислям ситуации вербални.
Срещу луната, като куче вия
и се премятам във салта – la morte,
върху муцуната си, даже лента да увия,
че в пианисимо да мина, пак, от форте,
това едва ли ще помогне,
от мислите си – не, не мога да се скрия,
и ако някой може мислите си да надмогне,
с безсмъртие, за туй, ще го покрия.
Но стига плещил съм тук врели – некипели,
търпението ви – то има си предели.
17.05.2011 г.
1,52 часа АМ
Моето няма предели-хах:)))Поздрави, Миро!Просто се наслаждавай на луната:)))
ОтговорИзтриванеЦвети, не познавам човек с безпределно търпение! Ти си първата! Пхахахаха :))))
ОтговорИзтриванеЕеее, не чак безпределно, но достатъчно-хах:)))
ОтговорИзтриванеТака съм съгласен! :)))
ОтговорИзтриване