Ширалия хляб

       

         Да, точно така - "ширалия", а не "шарколия", поради една проста причина - забърках го със шира. ;)  За тези които не знаят какво е шира (едва ли има такива), все пак ще уточня - ами това си е гроздов сок, демек вино в бебешка възраст! :)))  
       Много обичам шира, но по гроздобер все липсвам, та от няколко години баща ми, като смачка гроздето в голямата бъчва, ми напълва 2-3 литра шира и хайде във фризера. Та като ми се прииска си размразявам и си имам "пресен" гроздов сок, че даже и избистрен. :)))
        Ето отде имам шира по туй време, кога и виното вече е готово! ;)
        Но да се върнем на хляба. Идеята за хляб с гроздов сок я видях при  Драго, даже пробвах и неговата рецепта (едва дочаках да си получа ширата), но затова - друг път. 
         А ето го и моето предложение :

Хляб със шира и ленено семе, без месене!

        Тази пък идея - да не го меся, я "откраднах" от братовчедка ми.
;) От доста време, тя прави всеки ден хляб ( те са си бая гърла ), но не в машина за хляб, а ръчно. Просто обича да меси. Да ама този не се меси и на мен ми беше малко странно какво ще се получи. Получава се много вкусен и пухкав хляб. 
        Айдееееееее  пак се отплеснах с обясненията. :)))
Спирам и давам рецептата.

        Ей това ви трябва:
300 мл. гроздов сок;
около 3 ч.ч. бяло брашно;
20 гр. прясна мая (половин кубче) ;
по 1 ч.л. сол, захар и балсамов оцет; 
1 с.л. зехтин; плюс още малко за "омесването";
1 с.л. ленено семе ;
       Как се забърква ли? Ами с мерак и ето как:
       Връщате се от работа и по някое време разтваряте маята в затоплената шира. Добавяте солта, захарта, балсамикото, 1 с.л. зехтин и една чаша брашно. Разджурквате го на кашичка, повивате го с едно месалче, да му е топло, докато шупне маята. После слагате още чаша и половина брашно  плюс лененото семе и с дървена лъжица (или дървена бъркалка) забърквате тестото. Останалото брашно слагате на порции, докато тестото започне да се сгъстява и да се отлепва от стените на купата, но не пипате нищо с ръце - да не вземе да го урочасате! ;) Тестото става много меко и лепкаво. Сега е момента да го полеете с малко зехтин и да го съберете на топка, но само с бъркалката. Покривате купата с кухненско фолио и пращате тестото в хладилника, да почива до сутринта. 
         Заранта кога станете и си изпиете кафето, вземате една съдинка, в която ще печете хлебчето (моята е правоъгълната кексова форма). Намазнявате я и я обрашнявате. Измъквате тестото от хладилника, пак го "премесвате" леко, но само с бъркалката и го изсипвате в калъпа за печене. Оставяте го на хладно(ако няма къде, тогава обратно в хладилника), моето си стоя в печката, щото там е не повече от 10* :))). Вечерта като се приберете от работа, мятате хлебчето във фурната, включвате на 170-180* и след около 1 час (може и по малко) ще си имате прясно изпечено хлебче. За по-сигурно пробвайте с дървено шишче ( като кекс).


         Ами това е. Получава се една ароматно и много вкусно хлебче. Чупете и хапвайте. Не се мъчете да го режете, коричката е хрупкава, а отвътре е много пухкаво и трудно се реже!  

         Снимките не са много добри , но ги правих вечерта, така че ме извинете за качеството!

Да ви е сладко!