вторник, 17 май 2011 г.

По пълнолуние



По пълнолуние, във тъмни доби
безумно невъзможни, но реални,
наум си правя аз различни проби,
премислям ситуации вербални.
Срещу луната, като куче вия
и се премятам във салта – la morte,
върху муцуната си, даже лента да увия,
че в пианисимо да мина, пак, от форте,
това едва ли ще помогне,
от мислите си – не, не мога да се скрия,
и ако някой може мислите си да надмогне,
с безсмъртие, за туй, ще го покрия.

Но стига плещил съм тук врели – некипели,
търпението ви – то има си предели.

17.05.2011 г.
1,52 часа АМ

4 коментара:

  1. Моето няма предели-хах:)))Поздрави, Миро!Просто се наслаждавай на луната:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Цвети, не познавам човек с безпределно търпение! Ти си първата! Пхахахаха :))))

    ОтговорИзтриване
  3. Ееее, не чак безпределно, но достатъчно-хах:)))

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...