сряда, 1 август 2012 г.

Размисли по зазоряване





Все бързаме, все времето не стига,
забравили най-важното в живота,
ала безмилостно съдбата ни настига
и разпва ни на нашата голгота.
Все бързаме, напреде устремени,
обграждаме се с вещи скъпи,
ала все пак ще паднем победени,
щом зимата в живота ни пристъпи.
Все бързаме, дори когато,
за отдих трябва да поспрем,
ала какво от туй, че вън е лято,
почивка няма ний да си дадем.

Все бързаме, но горко ще се каем,
ако навреме туй не осъзнаем.

01.08.2012 г.
07,30 часа

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...