понеделник, 6 август 2012 г.

На ваятеля





                "Ерос и Психея"                                        Снимка Интернет


От камък мъртъв, сам, живот до сториш,
със двете си ръце да го изваеш
и към безсмъртието, път да си отвориш,
ала дали така е – да нехаеш.
Живот да вдъхнеш на скала студена,
със топлина човешка ти да я дариш,
във статуя да бъде променена,
мигът тъй кратък, в нея ти да уловиш.
Да сътвориш живота върху камък,
застинал тъй за вечни времена
и в него да гори нетленен пламък,
да бъде вечна тази красота.

От къс скала, живот да сътвориш,
                за туй душата си е нужно да дариш.

                                            04.08.2012 г. 


                           "Лаокоон и синовете му"                         Снимка Интернет

3 коментара:

  1. Духът на камъка е вечен,
    щом от ръка човешка е отсечен,
    изваян, пипан, любен и сънуван
    той, камъкът, остава вечно буден.
    Къс камък, също както огледало
    ще отразява чистото начало.
    Като кристал от своите песъчинки
    събира слънцето за нашите градинки.
    Дали с душа, с любов или със мисъл
    човек на камъка придава смисъл.
    :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светлана, как да отговоря
      на толкоз точно казани слова
      и не е нужно друго да говоря,
      освен, да ти благодаря!
      :)

      Изтриване
    2. Светле, връщаш си формата :))))))) !

      Изтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...