петък, 28 януари 2011 г.

130.

       Това е последното, от вчера.  

130.


Днес тъжен съм и някак раздвоен,
не мога мислите си аз да скрия,
отнесен съм и сякъш упоен,
попаднал съм, навярно, във магия.
Минава времето като насън,
провлачено, разтегнато, размито,
макар че слънчево е днес навън,
съзнанието ми е във мъгла обвито.
А часовете отминават бавно, бавно,
минутите са сякъш векове,
като на филм – унесено и плавно,
пред мен минават милиони светове.

Дали съм омагьосан или просто съм унил,
но надълбоко своята любов съм скрил.

27.01.2011 г..

         А виновника за това настроение се крие тук:

37.


Природата към теб била е щедра
и сътворила те е със размах,
на устните поставила усмивка ведра
и я посипала със звезден прах.
За кратко тя на скулите се спряла,
но бързо продължила, след това
носът изящен между тях изваяла.
Нашепвайки магически слова,
очи омайни нарисувала без страх
и вдъхнала във тях живец.
Накрая тялото направила с замах,
да бъде то за боговете образец.

Със красота божествена и ум, те е дарила,
да ни пленяваш, сякаш със вълшебна сила.

06.08.2010 г..

3 коментара:

  1. Добро утро, Магьоснико!
    Усмихни се и не крий любовта!
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Добър вечер Амазонке, сори че сега чак отговарям, но си имах проблем с нета. Едва сега ми го оправиха.
    А иначе аз съм си усмихнат, просто моментно настроение. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много красиво си го написал "...на устните поставила усмивка ведра
    и я посипала със звезден прах..." . Да според мен Магьоснико си омагьосан:)))Понякога така се случва:)...Поздрави за красивите стихове!!!Лека вечер!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...