Азбучни размисли

112.

А може би, все пак, това е края,

Без нищо аз да мога да направя,

Всуе така е и добре го зная,

Годините отминали не мога да поправя.

Дори това, да беше някакси възможно,

Едва ли нещо щях да променя,

Желая нещо много сложно,

Затуй и трябва да се примиря.

И ако нявга имам шанс повторен,

Йодлер аз бих запял във този час,

Като поклонник, спрял пред храм отворен,

Любов за другите, със радост, ще измоля аз.

Минават дните и годините отлитат,

Но наште чувства в мрежи ни оплитат.

06.12.2010 г. 

113.

Останал сам във този свят голям,

Приличам аз на дрипав сиромах,

Раздърпан, мръсен, във сълзи облян,

С сърце разбито, със един замах.

Така съдбата днеска ме наказва,

Удари ме тя точно във целта,

Фантазиите невъзможни ми показва,

Художник тя направи любовта.

Целувки страстни тя от мене скри,

Часът за ласки надалеч отпрати,

Шармантно своето лице прикри,

Ще бъде мила или в Ада ще ме прати.

Юначно устоявах аз, ала реших сега,

Я по-добре да скрия своята тъга.

06.12.2010 г.