Странни мисли в петък вечер

      Тази вечер са ме налегнали странни мисли. Нищо че е петък вечер, а може би именно затова. Не знам, а след като аз не знам , то тогава кой би могъл да знае. Но според законите на физиката, на всяко действие има равно по големина и сила противодействие, така че за всяка мисъл, чувство и усещане си има причина, която го е породила. И това ако не са странни размисли за петък вечер, здраве му кажи. 

      Днес се случиха някои неща, които ми напомниха за събития от преди няколко месеца и се сетих за нещо, което написах тогава. 

56.

С богатство и разкош не разполагам,

че има много по-богати тук от мен.

Ала на своята душа предлагам

безкраен пир, четейки всеки ден.

Пари, бижута и имоти скъпи –

о, техни са си – няма спор,

ала едва ли някой ще отстъпи,

дори нищожна част от своя двор.

Ей тъй, без никакви облаги,

за ползата на друг човек.

Това не бих повярвал, драги,

дори да съм живял и век.

Че днес парите бързо заслепяват,

ала в душата, празнота оставят.

14.09.2010 г.

10,30 часа 

57.

Народна мъдрост знам една –

че ситият на гладния не вярва.

Но разменим ли техните места,

със труд, храната сития да си изкарва.

Тогава гладния ще се засити

и пак нещата ще се завъртят.

Наситен, бързо ще забрави дните

и спомени за глад, ако се появят.

От векове човека е така устроен,

забравя лошото за кратък миг

и рядко се намира днес, достоен,

да не отвърне на ритника със ритник.

Уви, така стоят от памтивек нещата,

добро направиш ли, не чакай ти отплата.

14.09.2010 г.

10,55 часа