петък, 28 януари 2011 г.

130.

       Това е последното, от вчера.  

130.


Днес тъжен съм и някак раздвоен,
не мога мислите си аз да скрия,
отнесен съм и сякъш упоен,
попаднал съм, навярно, във магия.
Минава времето като насън,
провлачено, разтегнато, размито,
макар че слънчево е днес навън,
съзнанието ми е във мъгла обвито.
А часовете отминават бавно, бавно,
минутите са сякъш векове,
като на филм – унесено и плавно,
пред мен минават милиони светове.

Дали съм омагьосан или просто съм унил,
но надълбоко своята любов съм скрил.

27.01.2011 г..

         А виновника за това настроение се крие тук:

37.


Природата към теб била е щедра
и сътворила те е със размах,
на устните поставила усмивка ведра
и я посипала със звезден прах.
За кратко тя на скулите се спряла,
но бързо продължила, след това
носът изящен между тях изваяла.
Нашепвайки магически слова,
очи омайни нарисувала без страх
и вдъхнала във тях живец.
Накрая тялото направила с замах,
да бъде то за боговете образец.

Със красота божествена и ум, те е дарила,
да ни пленяваш, сякаш със вълшебна сила.

06.08.2010 г..

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Азбучни размисли

112.


А може би, все пак, това е края,
Без нищо аз да мога да направя,
Всуе така е и добре го зная,
Годините отминали не мога да поправя.
Дори това, да беше някакси възможно,
Едва ли нещо щях да променя,
Желая нещо много сложно,
Затуй и трябва да се примиря.
И ако нявга имам шанс повторен,
Йодлер аз бих запял във този час,
Като поклонник, спрял пред храм отворен,
Любов за другите, със радост, ще измоля аз.

Минават дните и годините отлитат,
Но наште чувства в мрежи ни оплитат.

06.12.2010 г. 

113.


Останал сам във този свят голям,
Приличам аз на дрипав сиромах,
Раздърпан, мръсен, във сълзи облян,
С сърце разбито, със един замах.
Така съдбата днеска ме наказва,
Удари ме тя точно във целта,
Фантазиите невъзможни ми показва,
Художник тя направи любовта.
Целувки страстни тя от мене скри,
Часът за ласки надалеч отпрати,
Шармантно своето лице прикри,
Ще бъде мила или в Ада ще ме прати.

Юначно устоявах аз, ала реших сега,
Я по-добре да скрия своята тъга.

06.12.2010 г.




сряда, 26 януари 2011 г.

Предизвикателство

        Днес съм в настроение за това: 



81.


Със Афродита ли да те сравнявам?
Бледнее тя пред твойта красота.
Диана ли? Назаде я оставям,
че няма друга като тебе на света.
Троянската Елена е на ред – 
ала и тя не може с тебе да се мери;
а Клеопатра – както е подред,
със нищо чара ти не може да отмери.
Далила, що омаяла Самсон,
дори и тя пред тебе ще отстъпи,
а Мона Лиза – със усмивка и поклон,
пред Леонардо, тя за теб ще се застъпи.

Накрая изводът сами си направете,
таз красота, дали достойна е за боговете?

14.10.2010 г.
       

         А ето и едно предизвикателство:  - който се познае моля да се обади.  ( дори и да не сте се познали, пак може да се обадите ) 
        За да ви е по-приятно четенето, може да чуете това :

 http://www.vbox7.com/play:c29156c1 


 

вторник, 25 януари 2011 г.

Приказка за лека нощ

       По желание на Цвети, ето я и другата приказка:



126.


В горите стари, в дебрите незнайни,
където дъбове вековни има,
живеят същества, чудати и потайни,
вселена цяла, но за нас – незрима.
Във клоните – въздушни елфи,
по-леки от перо на птица,
във корените са зарити делви,
за леприконите – живителна искрица.
Дървесни духове – в дъбаците прикрити,
от хорски погледи далеч стоят,
а гномовете малки, под земята скрити,
богатствата си тайно там броят.

От векове живеят в тоз вълшебен свят,
от древните легенди, само, нам познат.

12.01.2011 г.

       А сега ви пожелавам лека нощ и сладки сънища !

неделя, 23 януари 2011 г.

Приказки пред огъня

          Събота - ден за почивка и мързелуване. Навън е сумрачно и леко ръми, а вкъщи е топло, уютно и тихо. Огънят в камината пропуква, пламъците са подхванали някакъв фееричен и омагьосващ танц. Загледал със се в тях, а в съзнанието ми изплуват приятни спомени от детството. Старата печка на баба ми, невероятните вкуснотии, които приготвяше на нея и приказките които ни разказваше. 
          А сега е време за приказка.........

6.


На топло свити, като в майчина утроба,
отново всички спят и сънища сънуват.
В тоз късен час, във тази тъмна доба,
тогава – Елфите и Фавните лудуват.
Със песни звънки, с танци до забрава,
под старите дървета, вдън горите,
те припкат там по свежата морава
и нямат край веселието и шегите.
Танцуват, пеят и лудуват без да спират,
че тяхна е нощта и сякаш няма край,
и чак когато се развидели се те прибират,
а дотогава – цялата гора е земен рай.

Откакто свят светува, знам – насред горите необятни,
за Елфите и Фавните са отредени, тез забавления приятни. 

23.03.2010 г. 

P.S.: Ако ви е харесала, ще ви разкажа и друга приказка, а сега ви желая приятна почивка. 

събота, 22 януари 2011 г.

Странни мисли в петък вечер

      Тази вечер са ме налегнали странни мисли. Нищо че е петък вечер, а може би именно затова. Не знам, а след като аз не знам , то тогава кой би могъл да знае. Но според законите на физиката, на всяко действие има равно по големина и сила противодействие, така че за всяка мисъл, чувство и усещане си има причина, която го е породила. И това ако не са странни размисли за петък вечер, здраве му кажи. 
      Днес се случиха някои неща, които ми напомниха за събития от преди няколко месеца и се сетих за нещо, което написах тогава. 

56.


С богатство и разкош не разполагам,
че има много по-богати тук от мен.
Ала на своята душа предлагам
безкраен пир, четейки всеки ден.
Пари, бижута и имоти скъпи –
о, техни са си – няма спор,
ала едва ли някой ще отстъпи,
дори нищожна част от своя двор.
Ей тъй, без никакви облаги,
за ползата на друг човек.
Това не бих повярвал, драги,
дори да съм живял и век.

Че днес парите бързо заслепяват,
ала в душата, празнота оставят.

14.09.2010 г.
10,30 часа 

57.


Народна мъдрост знам една –
че ситият на гладния не вярва.
Но разменим ли техните места,
със труд, храната сития да си изкарва.
Тогава гладния ще се засити
и пак нещата ще се завъртят.
Наситен, бързо ще забрави дните
и спомени за глад, ако се появят.
От векове човека е така устроен,
забравя лошото за кратък миг
и рядко се намира днес, достоен,
да не отвърне на ритника със ритник.

Уви, така стоят от памтивек нещата,
добро направиш ли, не чакай ти отплата.

14.09.2010 г.
10,55 часа 


 

петък, 21 януари 2011 г.

Слова и думи

              Днес всички говорим ли говорим. Обърнали сме света на говорилня, в която, като че ли никой никого не слуша. Истини, полу-истини, лъжи, обяснения, извинения, наставления, заповеди и какво ли още не. Просто - слова и думи. Но въпреки това словата изречени с любов и от любов, все пак биват чути. 

 
79.


Слова и думи, думи и слова,
написани със жар и плам,
изказани и неизказани, а след това
изгубили се във света голям.
Безценни бисери и перли черни,
тъй редки и безкрайно скъпи.
Безумни мисли, помисли вечерни
и граници, които да престъпим.
А после стихове, поезия и проза,
написани, изречени, нечути.
Накрая цвете – бяла роза
и лотоси – със красотата си прочути.

Въздишки, погледи и мисли страстни,
щом чувства има – дните са прекрасни.

11.10.2010 г.

сряда, 19 януари 2011 г.

" Магията на св.Атанасий "

       Вчера беше Атанасовден, а моят сладур имаше имен ден, нали е "безсмъртен". Та по този повод му спретнах една торта.

неделя, 16 януари 2011 г.

Шекспир, сонети и ............

      Ден трети! 
  
      Звучи ми малко нереално, но е факт - от три дни имам блог. Направих го след доста "сръчкване" и "подканяне", но накрая го направих, за което искам да благодаря на Ива
      А сега да се върна към Шекспировите сонети. Отдавна съм "омагьосан" от тях . Някой може и да каже - Еее, че кой не е? . Така е, но явно на мен ми влияят по по-особен начин. Първите стихове които написах бяха точно под формата на сонет. Но ще се върна на тях по-късно, а сега ще Ви предложа нещо, с което да проясня нещата. 

0.


Не мога с Шекспир да се меря,
затуй тоз скромен дар Вий приемете.
И точни думи трудно ще намеря,
ала към мене снизходителни бъдете.
Поднасям Ви таз книжка малка,
изпълнена със стихове безчет
и нека тя не бъде само поза жалка,
а да съпровожда Ви навред.
Четейки в нея Вие да съзрете
на любовта потайните слова.
И чувства, непознати даже на кралете,
да коронясат с диадема Вашата глава.

И ще се радвам, ако този малък дар,
хареса Ви и стане Ваш любим другар.

29.07.2010 г. 

    Това не е първият ми сонет, но го сътворих \ леле как звучи\ като пожелание, което впоследствие реших да оставя под №0. Странно или не , за някои неща съм абсолютен педант, а така е и при сонетите - всеки е с номер и дата . Но дотук с обясненията.
      " Помолил бих - внимателно го прочетете 
         и после отзивите Ваши напишете. "

четвъртък, 13 януари 2011 г.

" В началото бе словото ! "

      
        " В началото бе словото ", така поне е според библията. И може би, точно затова реших да открия своя блог с тези думи. Все още съм начинаещ и абсолютен лаик в това , как се прави и как се води блог, но....... все някога ще се науча. А дотогава Ви моля да не обръщате особенно внимание на грешките които ще направя. 
      Но да си дойдем на думата, т.е. на " Омагьосаните слова " , заради които се реших на тази странна за мен стъпка - да си направя блог  (тези които ме познават, знаят за какво говоря).
      И ето дойде момента на истината. Следващите стихове, мисля, че по добре от мен ще обяснят за какво ще иде реч и защо ще бъдат "омагьосани" словата:                                                                                                                                                                                   

Да бъдеш днес поет е сложно
и доста трудно, даже невъзможно.
Не съм се учил за това,
ала така получиха се тез неща.
Преди четирсе да навърша,
реших аз нещо тук да свърша.
Със поздравления за ден рожден
се появиха стихове от мен.
И мисълта ми се оформи,
без стъпки, дялове и норми,
а римите сами се появиха
и чувствата ми отразиха.
Така, че без да го желая,
прописах стихове накрая.
И ето ме пред вас заставам,
бъдете безпристрастни – заявявам.
Очаквам вашето решение сега
и тайно се надявам аз да не греша,
че се оставям във ръцете ваши,
ала дано това не ви уплаши.
И с трепет във сърцето свито,
аз чакам отзиви, които,
ще ми покажат в този ден,
дали съм победител или победен.
Така, че чакам аз и тръпна цял ,
на критиката ваша – своя дял.

05.10.2010 г.
  
     И така сложих началото. Право да си кажа - не болеше, но това е само началото.
     До следващият път и бъдете по-милостиви с критиките.


LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...