Още малко "награди"

       
        След доста отлагане ( което си е характерно за мен ) най-накрая, ето още по една "утешителна награда" за част от участвалите в кулинарната загадка. Съжалявам за забавянето и нека останалите не се сърдят, но Музата е едно много капризно създание и идва когато и където си пожелае!  Но стига приказки, а да взема да ви наградя.

     За Траяна

За Зарата замина вече,

наградата на таз загадка,

че победитeлката, ех човече,

направи вярната догадка!

Написа, без да му се чуди,

че туй е хляб, на кекс със форма,

а бях решил да ви заблудя,

да ви объркам с тази форма,

че хляб стандартен ако беше,

то бихте го познали вие,

ала играта туй целеше,

най-очевидното да скрие.

Но ето че загадката е разгадана

и победителката е Траяна!

        09.05.2011 г.

     
     За  Милена

Щом казваш ти, че си злояда

и вкуснотиите на други ще дадеш,

тогава, като утешителна награда,

ти ще получиш по-различна вещ.

Ала дали да бъде тя лилава,

че ти харесват люляците, знам,

или червена, като огнена жарава,

че макове рисуваш с плам,

или във тон пастелен като крема,

или зелена – като дъбови листа,

ще трябва сам решение да взема

с какво ли да я оцветя.

Накрая шарена ще я отлея

и пъстрата палитра ще излея.

        09.05.2011 г.

 

      За  Nightwish El


 

Желанията много не обмисляш,

но интересно е при теб,

без много ти да се замисляш,

участва с отговор подред,

на таз загадка кулинарна,

що не е в твойто амплоа,

на себе си остана вярна,

дори частично “нещото” позна.

Че отговор ти даде, смело,

и заяви, че ще го изядеш,

приготви си айранчето, умело

дори за миг и не помисли да се предадеш.

Така до утешителна награда стигна.

и веч ,при тебе тя приснигна.

           12.05.2011 г.

        За  Светла

“Защо, какво, как” – все питаш,

намираш си причини разни,

със думи, като в мрежи, ни оплиташ,

подтикваш ни към мисли ненапразни.

За теб “табу” едва ли има тема,

забраните, с замах отнасяш,

дали във проза или във поема,

на листа бял, ти думите пренасяш.

Написани веднъж, те стават сила,

по-мощна и от морски ураган,

но могат и да галят, като свила,

да ни пренасят в свят мечтан.

За утешителната, ти не се обади,

тоз стих, за теб е, вместо сто награди.

       14.06.2011 г.

      

          Останалите наградени - не си мислете , че съм ви забравил. Ще има и второ издание, когато ме посети Музата ми .