Облаци, вятър и слънце !

146.

Започва седмицата бавно и унило,

със облачно, намръщено небе,

а слънцето, лицето си е скрило,

подобно на разсърдено дете.

Дали наказва ни или събира сили,

да грейне с блясък чист, неповторим,

да ни зарадва, да не сме унили,

мечтите си, на глас, да изразим.

Но вятър хладен облаците гони,

подкарва ги в неспирен бяг

и цветовете, от дърветата, той рони,

посипват се като априлски сняг.

Ала прокрадне ли се, между облаците, лъч,

отвред се чува, ведра, птича глъч.

           11.04.2011 г.

147.

Днес слънцето напомни, че е Пролет,

макар и вятърът да беше зимен,

понесъл облаците в полет,

танцуващи, пак, своя танц интимен.

Приемат форми най-чудати,

що в старите поеми са възпени,

ту птици, ту пък приказни палати,

ту змейове – във древността родени.

А слънцето с позлата ги покрива

и светлосенки върху тях играят,

създават красота тъй истинска и жива,

че кара хората отново да мечтаят,

да се завърнат в детството щастливо,

във времето, отминало немилозливо.

           11.04.2011 г.

     П.П.  Тези бяха за вчера, но то си личи от датите.  :))

Зелника на баба

       

        Май ми стана навик, в неделя да ви "гощавам" с баница.  Ами няма да правя изключение и затова направо да почвам!
        Ваканцията свърши и моето безценно съкровище от утре е на училище, та за уикенда пак бях при мама, за да си го прибера. Сигурно се сещате какво си заформихме  - баница естествено! Но този път успях да взема пропорциите ( така де, да попремеря продуктите ). Така че ще си спазя обещанието, да получите рецептата за зелника с лапад. 
         Но този път помолих мама да направим зелника, така както го правеше баба ( нейната майка ), иначе казано - със препечени кори. Ето го и резултата .

 

Поетите и Луната !

Навън, самотно, пак луната свети

и бавно,бавно движи се в нощта,

това е времето на самоуките поети,

да пишат стихове на белите листа.

Тя вдъхновява ги и ги омайва,

със свойта нежна, бледа светлина.

За тях вълшебство е и тайна,

как се подреждат чудните слова.

И върху листите редят се думи

изписани със почерк нечетлив,

неравен, като горски друми,

ту нашироко, ту пък пестелив.

Ала загадка неразкрита е това,

как в стиховете се подреждат тез слова.

           07.04.2011 г.

Арабска приказка

        

        Тъмно като арабска нощ, с упойващия аромат на канела и орехи, сочно като топяща се в устата ябълка! Носещо уханието на изтока и сладостта на споделените желания!  Омайно като приказките на Шехерезада!

                   

Арабско реване!

Голямото точене или....

              

         Учениците са във ваканция, та аз заведох моето съкровище при баба му и дядо му, които живеят в едно малко градче. Почти бяхме пристигнали, вече се стъмняваше и видях нещо красиво. Просто не устоях и спрях да го снимам.

        
              А после всичко започна като на шега. Влизайки в къщи, какво да видя - една чанта с лапад. Просто ми светнаха очите. Откога чакам да стане лапада, та да си отям със зелник, щото по нашия край зелника е със зелено ( сещайте се - с лапад и други зелентии ), а другото е баница със зеле ( но такава почти не се прави ).