Ва/леж/ер/нО

                   

           Вали, вали, валииии.....
           Вече няколко часа. 
           Тихо и кротко.
           Небето е сиво и няма изгледи дъждът скоро да спре. Какво да се прави - време. 
          Сега е момента да се отдадем на нещо приятно и ЛежернО.  Като например да си направим един вкусен сладкиш. 

Маслен кекс с кафе 

          Става бързо, лесно и е вкусен, а ето и какво ви трябва:

Трите сиви рибки

       
            Имах си три сиви рибки.  

        Почистени и замразени. Не какви да е а Ципура. Едни такива гърбати и зъбати.

         Порових се из голямата книга наречена Интернет и си харесах една рецепта.

"Оправдание" + подарък !

         

          Ей сега ще ви кажа що ме е хванала липсата! ;)  Наред с обичайните причини има и една мнооого съществена - заплеснал съм се по една поредица, 
     та даже  музата ме посети 
     и стихче на ушенце ми шепти!  

Има рима и е вярно! :)))

Подхващам песен, що е недопята,

разлива се тя като огнена река

и бавно се понася над земята

покрита със дебела ледена кора.

Разказва тя за времена и хора,

за топло лято и за зима зла,

за гарвани, несещати умора,

за страшни и чудати същества.

Интриги кралски се заплитат в нея,

“Игра на тронове” и “Пир за врани”,

във вихър мечовете щом запеят,

за “Танц със дракони” сте призовани.

А Ветровете зимни , щом подхванат,

малцина равнодушни ще останат.

03.05.2012 г.

         За прочелите я, вече е ясно за какво иде реч. А за тези които още не са - подсказка .

Меденките на Гери

        Напоследък нещо ме е хванала липсата, но това си има доста добро оправдание. :))) Ще ви го кажа, но ... друг път! :))) 
        А сега да си дойдем на думата, демек на едни вкуснички, мънички хапчици. 
        Отдавна не бях ги правил но като видях "Чая" на Ивейн и се присетих  за тях. Рецептата я имам от една колежка , та и затова в тефтера са записани като 

Меденките на Гери!

         Ето и самата рецепта , която леко промених, защото едната от съставките вече не се намира по магазините, но това не се

Безвремие

Във времето да се изгубиш сам,

сегашното, на бъдещето да отстъпи

и дълго, дълго да останеш там,

дордето тиха нощ настъпи.

Във небосвода тъмен да се взираш,

омаян от безбройните звезди,

но не с очи да ги намираш,

а със сърцето, що в гърдите ти тупти.

И да откриеш там покой и тишина,

тъй нужни на душата ти ранима

и да усетиш липсата на точните слова,

за да опишеш красотата им незрима.

Във всеки миг, безвремието да откриеш

            и да поискаш вековете там да скриеш.


                                                                  25.04.2012 г.